Запознайте се: „Казвам се Ивайло Добрев. На 29 години съм. Роден в град Русе. Като малък спортувах много. А сега съм голям и никак не спортувам. С моите родители живеехме в жилище. Те се разведоха. Имам сестра по-малка от мен – тя се ожени. Аз се ожених също. Скоро. Няма и половин година. Сънувам странни сънища. Едни такива – хем страшни, хем лоши. Понякога аз сънувам добри и хубави сънища. Имам проблеми с бъбреците, зъбите и ушите. Но това са дребни проблеми. Като се запролети, обичам да гледам небето. Мътно е. И интересно”. Ако и на вас Ивайло ви е интересен, да знаете, че Ивайло вече е на 30, има син и скоро „Жанет 45” издаде книгата му „Птица в ключалката”.
БРОЯТ НА СПАСИТЕЛИТЕ
по време на
шествието на хиляди
отворени фонтанели
в детски колички
из парковете улиците
и площадите
станахме свидетели
на божествената намеса –
сред напуканите
оранжевокафявосини балони
безброй майки глътнали стомасите си
сновяха около слизането на спасителя
някои бяха с повече от един
– бащите – дърводелци –
дялкаха размаха на походката си
според броя на спасителите –
и цареше пълна хармония но
не е ли ужасно да хранят
наместниците на божественото
с адаптирано мляко
Буда в банята
Приятели, нека не се залъгваме повече
с литературни четения, със статуетки
и димпломи, със златни Пегаси –
времето си минава и живота ще свърши
с нас както си иска, а не както си мислим ние.
Чувате ли ме ? – Иванка, Стояне, Димитре, Деяне.
Буда е велик – него го преиздава времето, а не
Омнибус Крауфорд Пъблишинг – онова супер
престижно английско издателство.
Буда си пее в банята, докато ние драскаме в кухнята
върху специална еко хартия –
поезия в стихове.
Географии
Цвърчат венерените ви хълмове
в поднебесните сфери.
А в поднебесата плажуваме
и стачкуваме ние,
нали ни гладите главиците
като карфици набити в стените,
нали ни вземате от училище
и ни правите сандвичи
от късоухи светещи зайчета,
от рохки яйца и суха луканка,
филийки с мед и маргарин,
с краве масло и сладко от ягоди,
нали ни гласувате доверие,
когато ни оставяте сами
срещу огледалото с бръснач в ръце
и топла влажна кърпа,
нали ни давате да си обуем ботушите
и напълно безопасно да слезем и изкачим
десет стъпала сред дванайсет и нещо часа,
яки сме като къщи от нищо,
а вие уютно ни предлагате дом,
хубаво, така да бъде,
защото от вашите гърла
изприкват малки козлета
от надежди за утре,
и нашата флора ближе вашата фауна
на една още твърде малко изследвана география.
Написала е своите мемоари
написала е своите мемоари
и сега иска да ги измълчи
лицето е склонно да напусне очертанията си
дланите да се измъкнат от ръцете
раменете отказват да завършат плешките
и тихомълком се изнизват през гърдите
подвързията на тялото се разпада
и прозрачните му кантове
дълбаят върху крехката хартия
единствено в своята стая
между сигурното пространство
на два избелели плаката
успява да намери покой
В мен пеят две птички
Едната казва, че вървя по верен път,
а другата – че се движа в грешна посока.
Понякога спирам и слушам първата.
От нея оглупявам.
Друг път слушам втората –
от нея страх ме хваща.
Има моменти, когато
напълно губя слуха си.
Тогава пея.
Повярвайте.
***
Аман от Поезия, аман и от Проза,
ще си пусна Нирвана, и ще свърша – свръхдоза.
Аман от Изкуство, аман и от Арт,
тогава си пускаме кой – Род СтюАрт.
Ноу Уоман, йес край, ви го казвам,
и няма какво повече аз да разказвам.
Щъркели хвъркат навръх Никулден,
а Живота тече ли тече, все по – студен..
Раят
Раят – помиришете!
раят е в бебешки лайна
помиришете!
Не е нужно повече
с пръсти с миризма на тютюн
милвам бебе по брадичката
поглежда ме и ми казва – татко
поглеждам го и му казвам – синко
по дяволите борбата за живот
ела с мен да изпушим по цигара
в кунята
0 Коментара