Може би помните първата стихосбирка на Илиян Любомиров? (Сега е моментът да му праснем едно клише… Например, Палавото момче на българската поезия.) Или го знаете като писателя със статут на рокзвезда Августин Господинов. Или сте виждали хлапашката му усмивка някъде из улиците на Созопол. Освен че се труди в Творческата академия „Валери Петров“, като обучава на изкуството на писането други млади таланти, Илиян издаде нова стихосбирка. Казва се „Лято“. И ето какви чудесни парчета има в нея:

Ilian Ljubomirov

ВИСОКО ГОЛА

ще съблека грима ти

точките на роклята

другите мъже

тъгите

едно сега

е повече от всяко

завинаги

 

КОТКА

когато тя влезе в стаята

с тънките си токчета

времето се спъна неловко

легна в краката й като котка

и остана там за нощта

 

LA GRANDE CURVA

завоите на тялото й

са опасни

и да внимаваш

ще свършиш

като всички останали

 

НА ЖЕНА

нека не остаряваме заедно

с теб ми се умира млад

възможно най-късно

 

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

момчета

разказвайте на жените си

приказки преди да заспят

целувайте им челата

яжте им носовете

и стихове им четете

но само

от мъртви

поети

 

ДАЛИ

телефонът й ме познава

по-добре от нея самата

когато й се обадих

да й върна обеците

забравени до леглото

табакерата с монограм

шала напоен с въздишки

екранът изписа

непознат

 

КЛИШЕ

жена се печели

с добра дума

цвете без повод

дори и на карти

в някоя кръчма

по хиляди начини

се печели жена

и се губи по един

решиш ли че е

вече спечелена

 

ДЪЖДОВНИ АКСИОМИ

валяло е

там където блоковете

сключват залеза

в деколтето на града

бързо крачи жена

спира пред локва

изяла тротоара

една в друга

се оглеждат

ще я заобиколи

ще я прескочи

ще влезе ли във нея

ще се наведе ли

да й каже тайна

ще хвърли ли стотинка

за да се върне

или ще се ядоса

че ще се измокри

не зная

само локвите познават

кой е още дете

***

Когато я попитах

на колко е

тя каза трийсет но никой

не й ги давал

колко много са вземали

 

СЛЕДМОРСКО

всеки стар морски вълк ще ти каже

проблемът с давенето остава

проблем на самия давещ се

и нито човеците с вечните глад

скука войни епидемии

нито динозаврите с тези къси ръце

неспособни да покажат колко

обичат

нито дори ние бездомните кучета

с бълхи и трохи по муцуните

трябва да бъдем спасявани

щом толкова решително бягаме

към тъгите си

към метеоритите

към профучаващите коли

спасение дебне отвсякъде обаче

пази ме

 

 

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара