КОЛКО ПРОПУСНАТИ ВЪЗМОЖНОСТИ
Колко пропуснати възможности да се обичаме.
Залез в еленовите рога на гората – не за нас.
Двама в люлката на листопада – не аз и ти.
Нощна балсамна тишина – не за нашите думи.
Колко безценни дарове разменихме на безценица:
-насаме – за сборища,
-целувки – за охапваници,
-нежност – за шум и суета.
Колко пропуснати възможности да се обичаме.
Мога ли да върна поне една проляна луна?
Още поне една дива ягода в сенките на Пирин?
Още поне едно отброяване на кукувичия гонг?
Девет царства разменям за едно щурче под прага,
-чужбините – за насаме,
-победите – за оня поглед,
-славата – за една любовна нощ.
Колко пропуснати възможности да се обичаме…
Блага Димитрова, 1974 г.
ПРЕДИ ДА ДОЙДЕ ЕСЕНТА
Преди да дойде есента
вълшебство, чудо сякаш става:
земята се разхубавява
като жена пред старостта.
Тя грейва цялата. За миг.
За миг тъй прелестна, тъй сочна,
като че втора младост почва.
Изпуска целия светлик
и целия свой аромат
и всички прелести, които
събирала е дълго, скрито
за този миг така крилат.
Преди да дойде есента. . .
Преди съвсем да се сбогува
със лятото, уж се шегува
и уж за смърт не мисли тя,
а нейде вдън шегата, ах,
вдън флирта й тъй мимолетен
сълзата на старица свети.
Въздишка има в този смях.
И с таз въздишка вика тя:
— Хей, хора, време не пилейте!
Докрай летата си живейте,
преди. . . да дойде есента!
Дамян Дамянов, публикувано 1976 г.
НЕПРИМИРИМА
Плашиш ме,
велико Мироздание,
като разпъваш мисълта ми
до своята неизмеримост!
Земята ни е точица във тебе,
а в тая точица е мойта обич
и моята омраза,
и силата ми — а не мога
да ги разтегля
до размерите ти.
Ти ми даде:
копнеж към своето величие
и разум да проникна в тебе,
и жажда да те опозная,
а идва ден и трябва да изчезна
и да ти върна всичко!
Гледам Изгрева
и Залеза,
поглъщам Вечността ти
и чакам своя край
непримирима. . .
Дора Габе, публикувано 1976 г.
ULTIMUM VALE
Аз ще живея с тези мънички минути,
тъй дълго чакани и минали тъй скоро.
Над тях ще тръпнат често мислите залутани,
но нивга никому за тях не ще говоря.
Ще помня първата надежда ненадейна,
като сокол над нас извила волнокрила,
и седмоцветната дъга в душата грейнала
и срещите невъзвратими озарила.
Ще помня улиците леко заскрежени,
отдето бавно минахме в часа прощален
и трепналите дълги, светли отражения,
пред нас разкъсани зигзаги начертали.
Ще помня даже… даже номера на влака
и стъпканото малко цвете на перона…
Но нищо, че очите ми са пак разплакани –
устата ми ни зов, ни прошка ще пророни.
Елисавета Багряна, 1978 г.
УТРИНЕН ТОАЛЕТ
Каквото и да се случи-
сутрин рано се вдигай
/дори цяла нощ да не си мигнала/,
среши се старателно и красиво,
оправи старателно леглото си копривено,
старателно опъни маската на лицето,
една брошка сложи –
да не прозира сърцето ти.
Не е задължително да си усмихната.
Но въздишката скрий –
дори най-тихата.
И влез в деня си навита като пружина,
изправена, обтегаема, несъкрушима.
Върши своята работа, без да се жалиш
/дори ако почваш пак от началото/.
Учи се от котките –
падай все на краката си…
Додето се свърши денят ти кратък,
развърти се пружината и безпощадно
гилотината на месеца
над главата ти падне.
Сега си свободна.
Ако искаш вий като куче.
Ако искаш – мълчи.
Но, каквото и да се случи,
пред очите на утрото – любопитно злоради,
на нозете си падай,
на нозете си падай!
Станка Пенчева, 1978 г.
ШЕСТО ЧУВСТВО
Жените имат шесто чувство,
Не казвам, че го нямат те,
а възразявам, че напусто
не си послужват със петте.
Марко Ганчев, 1981 г.
НЕ ВЯРВАМ
Не вярвам в приказни съкровища,
не вярвам на звездите…
Не вярвам във легенди и чудовища,
не вярвам на лъжи и истини!
Не вярвам на пророци и маршали,
не вярвам в тото и лотария.
Не вярвам в разни светли идеали,
не вярвам на сълзи и на китари.
Не вярвам на лекарства и лечители,
не вярвам на приятели…
Не вярвам на очите си —
завръщаш се?
Не казвай нищо, вярвам ти.
Ивайло Диманов
УВЛЕЧЕНИЕ
Жена, при тебе идвам аз опустошен
и ти ме раждаш пак чрез любовта си.
Не ми е нужен наркотик, нито женшен,
а твоето носле, което все се въси…
Защо един от друг отблъсква ни денят?
Къде се влачи битието ни безкрило?
Но силите, могли да ни разединят,
изгарят в чувството, имунитет добило.
С окървавени пръсти къртя пласт след пласт –
подземните ни светове прозират –
влече ме твоята необходима власт,
всред сляната ни плът отдъхва си всемирът.
Жена, веднъж ме само майка ми роди,
а ти ме раждаш всеки път отново,
прегръдките ти – те са сигурни греди,
а ти за мен си покрив и основа.
Радой Ралин, публикувано 1995 г.
НЕНАСИТНО
представи си
Общият Обем Щастие
на планетата
е константа
може да е 10
или 10 милиона
килотона
на 6 милиарда човеци
не знам, наистина
веднъж ми се паднаха
два дни от него
и аз не бях щастлива
исках три
Бинка Пеева, 2007 г.
***
Избягва сблъсъците
не, защото е кристална.
Не, защото някой
ще я удари
точно в центъра
на крехкото сърце,
ще я напука,
раздроби
и хиляди парчета „тя”
ще свършат в кофата.
Избягва сблъсъците,
защото счупят ли я –
реже.
Иванка Могилска, 2010 г.
РАЗТОЧИТЕЛСТВО
Тя отряза косите си
за да е по-лека на тръгване.
Чакаше я дълъг път.
Отряза и дясната си ръка,
тя се бе сраснала с неговата лява
(той винаги вървеше отдясно й).
По устата й още бодеше брадата му,
и тъй като не успя да отмие усещането,
намаза ги с киселина. Налагаше се.
Краката й бяха вплетени в неговите
като дълги корабни въжета.
Не можа да ги разплете.
Отряза ги смело. И тръгна.
Благовеста Пугьова, 2012 г.
РАЯТ
Раят – помиришете!
раят е в бебешки лайна
помиришете!
Не е нужно повече
с пръсти с миризма на тютюн
милвам бебе по брадичката
поглежда ме и ми казва – татко
поглеждам го и му казвам – синко
по дяволите борбата за живот
ела с мен да изпушим по цигара
в кухнята.
Ивайло Добрев, 2014 г.
0 Коментара