Родителите на едно шестнадесетгодишно момче не подозирали, че синът им употребявал наркотици. Узнали това едва когато юношата бил откаран в тежко състояние в болница направо от училище. Лекарите установили, че е взимал наркотици вече цяла година. Започнало продължително и трудно лечение.
Минали месеци, а надеждата за излекуване изглеждала изгубена. Една вечер лекуващият лекар посетил родителите. „Преди няколко дни – казал той – се бях примирил с мисълта, че вашият син няма да се възстанови. Днес обаче съм убеден, че кризата е минала – за пръв път от пребиваването му в болницата успях да го раз-смея.“
Резултатите от различни проучвания показват, че смехът може да бъде не само показател за психическо и физическо здраве, но и терапевтично средство.
Преди години един лондонски лекар завел на опера 13-годишно момче, което страдало от полиомиелит, за да изпробва с него необикновено лечение. Цяла година преди това пациентът
дишал с помощта на специален метален корсет,
който карал гръдният кош да се свива и разпуска. „Театралният“ експеримент трябвало да покаже дали смехът, предизвикан от артистите на сцената, няма да помогне да се възстанови нормалното дишане.
По време на представлението момчето било в корсета за дишане. Обаче едва се вдигнала завесата, и то започнало да се смее от сърце. При всеки пристъп на смях гръдният кош автоматично изключвал апарата за дишане. Без пациентът да си дава сметка, смехът принудил гръдните мускули да започнат да работят отново. Цели двадесет минути момчето дишало без помощта на апарата. При повторно посещение на комично представление самостоятелното дишане продължило 40 минути. Лекуващият лекар с право констатирал: „Това е началото към възобновяване на нормалното дишане.“
Учените, които се занимават с този проблем, единодушно констатират, че смехът има благотворно влияние върху дихателната система и върху други важни органи на човешкото тяло. „Смехът – се казва в една научна публикация –
избавя човека от вредното напрежение
и стимулира дейността на жизнено важни органи на човешкото тяло. Той влияе благотворно както върху психическото, така и върху физическото ни състояние.“
Смехът е функция на организма, присъща почти само на човека. Антрополози са установили физиологични паралели на смеха и у други живи същества.
Сърдечният, спонтанен смях служи на физиологическите и психическите потребности на човешкия организъм. Той въздейства благоприятно на белите дробове, прочиства дихателните пътища, дава път на здравите емоции, премахва нервното напрежение, освобождава излишната енергия. Отстранява тъгата, помага да се преодолеят плахостта, страхливостта и други човешки недостатъци, прави живота на човека по-приятен.
Психологът Херман Райбер казвал на своите студенти: „Смехът и чувството за хумор са два пъти по-необходими, ако хората се окажат в необикновени, съвсем невесели положения. Например по време на Втората световна война командирите на военни поделения добре знаели, че владеят положението дотогава, докато техните подчинени са способни да се смеят за нещо.“
Д-р Роуз Коузър, професор в Медицинския факултет на Нюйоркския университет, смята, че
смехът играе ролята на „предпазен вентил“ при болни,
откъснати от своите семейства, от приятелската си среда и изпаднали в лошо настроение. В такива случаи смехът изпълнява жизнено важна социална функция.
Смехът е добър показател за душевното здраве на личността и неговата индиви-дуалност. Професорът по психология д-р Дж. Левин твърди, че „способността на даден човек да се смее е мерило за способ¬ността му да се приспособява към околните условия“. По същия начин неспособността му да реагира положително на нещо, което при повечето хора предизвиква смях, може да се прецени като предупредителен сигнал.
Норман Къзънс, американски журналист и писател, разказва в сп. „Ню Инглънд джърнал ъв медицин“ как през 1964 отчаяно воювал с почти неизлечима болест — тежка колагеноза, засегнала трагич. но съединителните тъкани на организма. Специалистите били на мнение, че
шансовете за оздравяване са едно към петстотин.
Това го накарало сериозно да се замисли; „А не могат ли в този случай любовта, надеждата, смехът, вярата у себе си и волята за живот да имат някакъв лечебен ефект.“
В сътрудничество с лекуващия лекар той си разработил собствен режим. В основата на този режим били големи дози витамин С и смях.
В края на краищата неговият самоанализ навярно се е оказал правилен. Норман Къзънс оздравял и се върнал към нормална работа като журналист и писател. Той обаче предупреждава, че с това не би искал да възбуди измамни надежди у хора, които страдат от същата болест; той само твърди, че ключът за решаването на проблема в неговия случай може би се крие в „химията на волята за живот“.
„Заедно с лекаря разработихме програма, насочена към максимално използуване на положителните емоции като стимулатори на химическите процеси в организма“, казва Къзънс. „Що се отнася до надеждата, любовта и вярата, те не ми липсваха,
обаче откъде да се вземе смехът?
Няма нищо по-малко смешно, отколкото да лежиш безпомощно на леглото. Трябваше да постъпвам системно и програмно. Дойде ми наум, че най-добре ще е да започна със забавни филми. И наистина, ефект имаше. Десет минути здрав смях от сърце ми даваха най-малко два часа спокоен сън. Ко-гато болките отново настъпваха, в действие влизаше прожекционната камера. И отново идваха два часа спокоен сън, при който не чувствувах никакви болки. Понякога сестра ми четеше откъси от хумористични книжки. И това помагаше.“
Доколко е правдоподобна от научно гледище теорията, че смехът, като всички положителни емоции, „подобрява химията на човешкия организъм“? Щом като смехът оказва благоприятно влияние, поне теоретично може да се предположи, че той подтиква организма да се бори с болестите.
0 Коментара