Който има или е имал акне, ще разбере най-добре историята ми. Но не това е целта ми – да ме разберете, а да вдъхна частичка надежда на тези от вас, които все още не намират решение, за този огромен проблем. Уверявам ви, то съществува и аз съм живото доказателство за това, просто не сте попаднали на подходящото място, за да го откриете.

13063885_1738368463065501_399337820_o

Но първо, нека ви се представя. Казвам се Ялдъз Кехайова, на 22 години, родом от китно селце в Родопа планина, на име Туховища. Там, заедно със семейството си, живях до 8-годишна възраст, а след това се преместихме в град София, в който до ден днешен живея. Разказвам така подробно, тъй като с проблемната кожа се сблъсках именно 3-4 години, след като се преместих в големия град, може би заради по-замърсения въздух или заради настъпващия пубертет, положението беше направо плачевно. Мръсният въздух, който натрупваше нечистотии в порите на лицето ми, с времето ги превърна от черни точки в огромни пъпки. Не мога да ви опиша колко болезнени бяха те – зачервени, големи, подути, пълни с гной, а положението беше сякаш имах непрестанна варицела.

Представете си какво означава това за един тийнейджър, представете си какво означава да не искаш да се погледнеш в огледалото…

Положението беше толкова зле, че когато излизах навън, си мислех, че хората непрестанно ме наблюдават и то точно там, в кожата на лицето ми, най-слабото ми място. В автобуса, в метрото, в училище, в парка, на спирката, изобщо на всички публични места, просто най-нагло ме гледаха, сякаш съм експонат в някой музей, неизбежно е да те обземе параноя. Хората не разбираха какво причиняват на психиката ми, на самочувствието ми, не разбираха колко много бях намразила външността си, но все пак продължаваха да гледат… и това, всъщност, си е тяхно право.

13062677_1738368453065502_1835663908_o

За огромна радост, имам страхотни родители, които винаги са ме подкрепяли и заедно с тях започнахме да търсим изход от това положение. Ако вие сте родител и четете в момента историята ми, моля ви, никога не пренебрегвайте този огромен проблем, наречен с малката дума „акне“! Подкрепяйте децата си, търсете заедно решенията, те не се шегуват, когато ви казват, че мразят себе си и че не искат да излязат от вкъщи, за да не им се подиграват, не се глезят и когато плачат, психиката им се измъчва, говорете с тях. Акнето не е само проблем засягащ кожата, а и психиката. И не, няма да минат с времето, ако заедно не се погрижите това да се случи.

Първо се доверихме на рекламите, семейството ми не жалеше никакви средства, за да ми купува каквато козметика поискам, само и само да се отървем от този проблем. Изпробвах какво ли не, от масовата козметика до медицинската. Нито едната, нито другата показваше някакъв резултат.

Логично, започвайки да използвам козметика, се запознах и с декоративната й разновидност. Закупих си фон дьо тен, пудра, коректор и какви ли още не средства, с които да прикрия възможно най-добре проблема. Както сами виждате, бях стигнала до решението вместо да излекувам акнето, да го крия. Е, не успях, по-скоро приличах на клоун от всичките пластове грим на лицето ми. Въпреки това, от този момент нататък, аз без грим не излизах дори до магазина, който е точно под нас.

Представете си – отивам на планина и съм си сложила 5 тона фон дьо тен, 1 кг пудра и ужасно много коректор. Отивам в парка, на плажа – същата работа, доста неадекватно, нали?

Да, така си мислеха хората, но те не знаеха, какво всъщност се случва с душата ми и че аз просто не исках да обикна гледката, която виждах в огледалото. В следствие на това, не исках да ходя на море, понеже акнето не беше само по лицето ми, а също така по гърба и деколтето.

Един ден си казах, че трябва да спра да се крия и да се изправя срещу проблема очи в очи. Не се заблуждавайте, че беше минало много време, „криех“ се около половин година и след тази половин година не си и представях колко много мъки ме чакат. С родителите ми решихме да потърсим специалист дерматолог, тъй като акнето ми се влошаваше стремително.

Намерихме уж най-добрия в София, записах си час и ето, дойде денят. Влизам в кабинета, оглеждам се, няма никакви уреди, лупи, само едно бюро и кушетка за пациентите. Споделих с доктора какво ме мъчи, той строго ме прекъсна и каза: „Я ела тука, да те погледна на прозореца“, с мама учудено се спогледахме, но добре, съгласих се, видя ми лицето за една секунда и познайте с какво се сдобих. Антибиотик за няколко месеца и най-разпространеното кремче против акне, което вече бях изпробвала. Хубаво, специалист е, може би от това се нуждая. Тръгнахме си весели, обаче това не продължи дълго. Пиех си спокойно антибиотика няколко месеца, той си унищожаваше имунната ми система, а ефект никакъв. В крайна сметка се отказах от това лечение.

Чухме от познати, че козметикът, в случай като моя, бил много полезен.

Зарадвах се, отидох на козметик и така ме настискаха, че все едно се връщах от война.

Въпросната „специалистка“ твърдеше, че ще мине с още няколко посещения, но досещате се какво стана, отново напразни обещания… Обаче, аз твърдо бях решила, че трябва да се отърва от досадните пъпки и не се отказах. Намерих нов дерматолог, родителите ми, както винаги, ме подкрепиха. Записахме час и отидохме. Той ми пусна изследване за стафилококи, тъй като твърдеше, че козметичката ме е заразила с тях и пак ще е необходим антибиотик. Е, сдобих се с нов и с някакви „чудодейни“ витамини, които ме накара да купя от специален магазин, където струваха сума пари. Окей, купихме всичко и започнахме лечението. Пих си стриктно антибиотика, спазвах всичко, което ми каза докторът и отново нямаше никакъв резултат. В крайна сметка, решихме да го сменим, ходих при още няколко, докато не стигнах до предпоследния, от който вече чашата напълно преля. И той се беше окичил с титлата „най-добрият дерматолог в София“, отидох на преглед и този път не с един, а се сдобих с цели два антибиотика, единият за мазане, другият за пиене.

Представете си, какъв ентусиаст съм била да продължавам, да пия хапчета. Да, но този път ентусиазмът ми стремително секна. В следствие на високата доза, която ми беше предписал „най-добрият“, която не беше съобразена с теглото ми, получих нещо като гърч, задушавах се, треперех и почти бях изгубила съзнание. След като преживяхме това с родителите ми, те просто наложиха крайната мярка, че аз повече с антибиотици няма да се тъпча, защото по-добре да имам пъпки по лицето си, отколкото да се докарам до болница. Всички родители биха реагирали по този начин, убедена съм.

13054940_1738368469732167_1092947393_o

От тогава пак си започнах с гримирането по един час и не правех нищо, за да реша проблема, просто вече ми беше писнало. Едно лято вече имах чувството, че лицето ми беше стигнало в пика на грозотата си. Не знам с какво можеше да бъде сравнена гледката. Снимката, която съм прикачила, е точно от този период, затова колкото и ужасно да изглежда, държа да ви я покажа. Започнах отново да се ровя из интернет за решения, попаднах на статия, че се правела някаква ваксина, за която било необходимо да ми вземат кръв, пък после кръвта ми се обработвала и я инжектирали в ръката ми, поредният метод. Поразсъдих и нещо не ми се стори логично, затова реших да позвъня на единствения доктор, на койгото имах доверие, моя зъболекар – д-р Т. Карадалиев.

Изненадани сте, че се обръщам за кожен проблем към зъболекар, но за мен не беше никак нетипично, просто търсех някакво чудо, което да ме избави от тежкото акне. Той, като лекар, ми обясни че не му се струва реален методът, за който му разказвах и ми предложи да ме насочи към негов познат дерматолог, който помогнал на сина му за друго кожно заболяване. Като чух „дерматолог“, направо ми стана лошо и казах „Не, в никакъв случай!“. Обаче поразмислих и го помолих, все пак, да ми даде номера му, пък аз ако преценя, ще му звънна. В крайна сметка реших да се свържа с него, защото имах огромно доверие на д-р Карадалиев. Но си казах, че това ще е последния дерматолог, при когото ще отида и да, последният е.

13054652_1738368473065500_1471783962_o (1)

Така се запознах с д-р Г. Каймакански. Този човек огря живота ни като слънце, не само моя, но и на семейството ми. Но преди това да се случи, хич не подходих с доверие към него. Записах си час и от страх не отидох, просто ми беше писнало. След седмица си записах отново час и – мечка страх, мене не – този път се явих. Отидох в кабинета му и той ме посрещна с такава усмивка, такава топлота, а прегледът продължи, забележете, цял час. Предупредих го, че антибиотици не искам за цели месеци, а той ми отвърна: „че кой ти предписва антибиотици за месеци, ако е необходимо се предписват за седмица и то в много тежки случай, съпътствани с много гной“. Още от това изречение разбрах, че съм попаднала на точното място, но все пак още подхождах с недоверие и той го усещаше. Каза ми: „Искаш ли да си вярваме, мога да ти помогна, заедно ще се справим“. Никога няма да забравя тези думи, той взе случая ми присърце и наистина започнахме да се борим рамо до рамо, както би следвало да се борят всеки лекар и пациент. Казах „Добре!“, от това мое съгласие последва и излекуването ми, сякаш си внедрих чипче в мозъка, че трябва да се оправя.

13072214_1738368456398835_1044310028_o

Докторът започна първо да ми рисува на една рецепта от къде идва проблемът, как се случва всичко и т.н. и – вярвайте ми – до ден днешен си я пазя. После ми обясни на какъв хранителен режим трябва да се подложа и какъв е останалият начин на лечение. Урааааа, най-после нямаше нито едно хапче, само правилно хранене, процедури и много търпение. Така с много вяра започнахме лечението и вместо да ви разказвам, направо ще ви запозная с д-р Каймакански и ще ви разкажем заедно как започнахме, през какво сме преминали, за да си позволя в момента да изляза навън без капчица грим и с много самочувствие.

Здравейте, д-р Каймакански! Бихте ли се представили на хората, които не Ви познават?

Здравейте, мили читатели на „Жената днес“! Казвам се д-р Георги Пантелеев Каймакански. Роден съм в град Кюстендил, в семейство на лекари. Аз съм второ поколение лекар. Баща ми беше един от известните зъболекари в града, моят брат също. От 1983 година работя като лекар дерматолог, а специалност взех през 1988 година в „Медицински университет“ в град София. Живея и работя в София до ден днешен.

От колко време се занимавате с лечението на, огромния проблем наречен, „акне“?

С акне се занимавам още от началото на започването ми на работа като дерматолог. Преминах през много етапи и стигнах до много важни изводи в лечението на това заболяване. Едва сега вече постигнах големи успехи в терапията на този проблем.

Спомняте ли си първата ни среща, беше отдавна? Всички ли пациенти гледат така уплашено и с такова недоверие, изпатили си от поредния „специалист“?

По принцип, да! Но също така, имам много големи проблеми и с родителите. Много от децата се сблъскват с този проблем от 12-13 годишна възраст. Родителите не искат да ги подложат на тези манипулации, които извършвам аз – пилинги и така наречения “IPL“, лечение със светлина, и децата много страдат от това. Децата са съгласни с лечението, изключително трудно се убеждават родителите, но те не разбират, че това е заболяване на кожата в следствие на някой вътрешни проблеми в организма. Манипулацията не е противопоказна при деца, тя в никакъв случай не им вреди, а напротив, помага.

Моето състояние беше много тежко, защо не ми предписахте антибиотик? Кога изобщо е нужно те да бъдат предписвани?

Антибиотикът не помага! Той вреди на акнето! Когато един специалист има дългогодишен опит и е лекувал много този проблем, той със сигурност се е убедил, че антибиотикът не е решение. Навремето предписвахме антибиотик от тетрациклиновата група, той спомага за разграждане на мазнините и някой кисти, които са възпалени от неправилно лечение, от неправилен подход. За момент се получава някакво подобрение, след което създават още повече проблеми. Дори аз самият, в началото на моята кариера като дерматолог, съм предписвал антибиотици и много погрешни лечения, но сам съм се научил от грешките си и едва сега вече имам абсолютни успехи в лечението на акнето.

Колко важен е хранителния режим за справяне с проблема? Искам да вметна, че аз го спазвам до ден днешен!

Това е едно от най-важните неща! Бих казал 85% от лечението. Дори само с него можем да получим завидни резултати при лечението на акнето.

Бихте ли разказали повече за пилингите и IPL светлината, които прилагахте върху проблемните зони на лицето ми?

Пилингите са няколко вида. Има някой, които увреждат и правят бели и има по-качествени пилинги, които не нарушават функциите на кожата. Аз използвам биологични пилинги, които са естествени и пациентите след такава манипулация се чувстват много свежи, бодри и дори настояват за повече процедури. Зачервявания няма. Самият дерматолог трябва да следи пилингите, когато се появи и малко зачервяване, пилингът веднага трябва да бъде неутрализиран, за да не се получат някакви отклонения от нормата. Те са различни проценти, като се започва от най-ниския и се стига до най-високия, но това става с течение на времето, когато кожата е свикнала с манипулацията. След манипулацията ставаш и си тръгваш да си вършиш задълженията, няма зачервявания, няма белене, пациентът се чувства отлично.

Относно IPL светлината, израелците са много напреднали в това лечение, при тях рехабилитацията е много добре развита и се използват такива уреди за бързо възстановяване на войниците, бързо преминаване на възпалителни процеси. Противовъзпалителните лампи в дълбочина изваждат възпалителния процес, намаляват функциите на мастните жлези, заглаждат разширените пори и ефектът е много добър. Държа да отбележа, че след манипулацията няма зачервявания или чувство на някакъв дискомфорт, дори и по време на манипулацията няма болка, а просто се усеща леко затопляне. При 80% от случаите ефектът е превъзходен.

Каква козметика трябва да използват хората с проблемна кожа? Каква козметика използвахме ние?

Специално ние използвахме козметика, която от дългогодишната ми практика бях принуден да създам, аз и екип от специалисти. Направихме един био продукт, който действа противовъзпалително, подобрява функциите на мастните жлези. Това е един, ако мога да кажа, универсален крем, който може да се използва, както от деца, така и от възрастни, дори и от бебета, когато имат възпалителни процеси по кожата на лицето и тялото. След като се използва при малки деца, при големи хора проблемът е никакъв.

Към декоративната козметика съм малко скептично настроен. Тъй като, след като успокоим кожата на лицето, при поставянето на декоративна козметика, порите се запушват и усилията са напразни. Преди употребата на крема препоръчвам и един лосион, който също е създаден от мен, от дългогодишната ми практика. Той действа противовъзпалително, антимикотично, като цяло, доста широкоспектърен и идеално регулира функциите на мастните жлези.

Колко важна е слънцезащитата при проблемна кожа?

Първо, при естествените кремове, какъвто е и моят продукт, защитният фактор е до 8, но всички останали, които са с по-висок фактор, имат намеса на химия. За предпочитане е да се използва фактор 50+ при хора с акнетично лице. Слънцето действа зле на този проблем, необходимо е през два-три часа да поставят слънцезащита върху кожата на лицето си, за да се предпазят от проблеми.

Колко време ни беше нужно, за да постигнем пълно излекуване на проблема?

При различните случай проблемът се лекува с различна продължителност. При едни пациенти преминава по-бързо, при други по-бавно. Всичко зависи от човека, от правилното хранене, от режима, който ще спазва, от сериозното му поведение спрямо проблема. Когато хората са стриктни и си повярваме пациент-лекар, излекуването се достига по-бързо.

Бихте ли систематизирали в последователен ред, как точно протича цялото лечение?

Първоначално трябва да убедя пациента в искреността ми, да ми повярва, че ако си имаме доверие двамата, ще постигнем и целта, а именно пълното излекуване на този тежък проблем, социален, бих го нарекъл. Първото нещо, което искам от болния, е спазването на хранителен режим, той даже не е хранителен режим, не бих го нарекъл така, а правилно хранене, което изисквам дори в семейството на пациента. Тъй като дори само с правилно хранене, без други процедури, след месец и половина има ефект. Успоредно с хранителния режим препоръчвам така нареченото по-евтино лечение, което е с моя лосион – почистване, измиване на лицето, обработка с него, след което пациентът е необходимо да се намаже с крема, който създадохме с моя екип и е узаконен с всички сертификати от Европейския съюз. Третият етап е по-скъпото лечение. Това са именно пилингите, за които споменах, като се започва с нанасянето им от 10% до 40%, като с тях се цели да се почистят черните и кафявите точки, хубаво да се отворят мастните жлези, за да могат да функционират правилно. Последният етап е IPL светлината. Това е.

Какъв съвет бихте дали на родителите, чиито деца страдат от „акне“? Как те трябва да приемат проблема?

Това е голям проблем. Първо е семеен проблем, след това социален. Болният има нужда от разбиране, от намеса на родителите му, да разрешат правилно проблема, да го насочат към правилния дерматолог, който може да помогне. А когато се излекува това дете, то става напълно нов човек. Страдащият от акне трябва много да бъде подкрепян не само от родителите си, а и от приятели, близки, роднини. Този проблем не се оценява нито от обществото, нито от Министерството на здравеопазването, нито от Здравната каса. Дават се пътеки, дават се пари за несъществуващи заболявания. Този проблем трябва да бъде поет от държавата и повярвайте ми, никак не е евтин. Едно такова лечение излиза доста скъпо.

А какво бихте казали на страдащите от акне? Колко упорито трябва да се борят?

Много упорито! А доверието между лекар и пациент е най-важното нещо в случая! Не си ли повярват, няма смисъл. Просто трябва да бъдат сериозни, с три посещения не става. Ако акнето не бъде лекувано, това вреди на целия организъм. Инфекцията е в тялото на човека, тя може да стане и по-дълбока, допълнително да се усложни, особено при положение, че е свързана с наличие на гнойни депа. При един гранулом на зъб, уж много малко възпаление, получаваме куп изменения в стави и навсякъде, това е същото. Затова, лекувайте се задължително и бъдете здрави!

П.П. от автора

Специални благодарности на всички – семейството ми, д-р Каймакански, д-р Карадалиев и близките и приятелите ми, за подкрепата, която ми оказваха през цялото време. Без вас нямаше да се справя! Също така и за съдействието на „Жената днес“, историята ми да достигне до колкото се може повече хора с този проблем, които да повярват, че лечение наистина съществува, стига да бъдат сериозни и отговорни към себе си!

Facebook Twitter Google+

0 Коментара