Полският бъзак (Самбукус ебулус) има изключително богат химически състав и многостранно целебно действие. За разлика от черния бъз, който е многогодишно дърво, той е едногодишно растение. Използват се плодовете — тъмносини топченца, които съдържат витамин С, А и В-комплекс, желязо, багрила, аминокиселини, самбуцин, дъбилни вещества, плодови киселини, захари и др. Плодовете се събират, когато узреят и станат черно-сини (през септември). Прави се сироп, който може да трае цяла година.
Приготвя се по следния начин: равни количества плод и захар се поставят в емайлиран (неметален) съд на редове — ред плод, ред захар. Най-отгоре се посипва захар. Похлупва се и престоява 7—8 дни, като от време на време се разбърква с дървена лъжица. През това време плодът изпуска течност и захарта се стопява. Зрънцата се претриват през гевгир. Полученият сироп се прецежда и се налива в бутилки, които се запушват. Не се стерилизират! Съхраняват се на хладно място. Употребява се по 1 супена лъжица три пъти дневно. Може да се разрежда с вода и да се пие като плодова напитка.
Сиропът от бъзак е много полезен при умора, при недостиг на витамини; за деца и юноши в период на растеж; при напрегната умствена работа; като укрепващо средство при различни заболявания; като профилактично средство против грип и други вирусни заболявания; като добро тонизиращо и регенериращо средство против остаряване; за възстановяване след тежки заболявания. Смята се дори, че може да забави развитието на някои тумори.
Сиропът от бъзак има специфично лечебно въздействие при пневмонии и бронхити (улеснява отделянето на храчки). Той действа потогонно при простудни заболявания, разхлабващо (против запек), пикочогонно (при трудно уриниране, при възпаления на бъбреците и пикочния мехур), понижава кръвното налягане.
В народната медицина мармалад от плодчетата на бъзака се препоръчва при хемороиди, туберкулоза, очни заболявания и други.
0 Коментара