Жени Калканджиева като обект на желание

„Госпожице Калканджиева, трябва да ви призная, че много ви мразя, макар че съм ви виждала само по те­левизията и не ви познавам ни на йота.” Това сепващо откровение е сред купищата послания, които Же­ни получава, откакто стана шестата по красота в света. Тя и до днес си остава единствената българка с тази титла. Една от най-прочутите ни манекенки, а в последните 9 години – и шеф на известната модна агенция „Визаж“, страда от прекалено внимание. Красива, богата и известна, тя е обект на желание и омраза и от страна на жени, и на мъже. Преди няколко години я пребиха пред собствения й офис, преди ме­сец го взривиха. Тя крие личния си живот, например малко хора знаят, че има по-голям брат, Йордан, кой­то живее в Австрия, работи и учи второ висше. Жени също продължава следването си в CУ, учи право.

Жени, харесваш ли името си? Как би кръстила децата си?

За деца още не съм мислила, но моето име ми харесва, а и означава нещо много хубаво – Евгения в превод от гръцки е „благородна“.

Позирала си с най-различни тоалети и бельо, била си в различни роли – на хрисима, на фатална жена… Кой образ ти харесва най-много?

Оп­ределено този на фатална жена – агресивна, с повече грим, с по­вече движения и пози. Това е свързано с моята натура – аз съм импулсивна и неспокойна.

Личният ти живот е пълна тайна. Защо?

Защото мисля, че той трябва да си остане наистина личен и неприкосновен. Личното щастие и нещастие не са неща, които човек трябва да показ­ва и да си прави реклама с тях. Не обичам да ги коментирам.

Видяхме се ден след като взривиха кафенето на твоята агенция „Ви­заж“. Изглеждаше спокойна, все едно си беше сложила маска за пред хора­та.

Не е маска, просто изглеждам спокойна дори да ми кипи от­вътре. Преживявам дълбоко в себе си нещата и се справям сама с проблемите си. Много съм самостоятелна от малка, доста зат­ворена. Майка ми Елена ми е разказвала, че и като бебе не съм плачела и хленчела, а съм си играела сама с часове. Тя е идвала да ме проверява, защото съм била прекалено тиха. За „Визаж“ – теж­ко ми е, разбира се, но моят оптимизъм не ме напуска – оглеждам се и си казвам, че май не съм толкова зле.

Какво е отношението ти към брака?

Не знам. Мисля, че той ще разва­ли всичко. Хората са станали много страхливи, когато става дума за доживотно обвързване. Двама души могат да се обичат и без брак.

Какво правиш, когато разбереш, че мъжът, когото обичаш, те лъже?

Показвам, че знам за какво става дума, затварям се в себе си и оставям да бъда гонена – не гоня аз. По принцип приемам трудно всяка лъжа.

А ти би ли излъгала мъжа до себе си и за какво, например – за да спа­сиш връзката си?

Сигурно има хиляди причини, за които си струва да се лъже, но на мен много ми личи. А и ако една връзка не върви, с лъжа няма да я спася – ако се стигне дотам да я спа­сявам, значи е спукана работата. Ще бъде по-скоро самозалъгва- не, което е безсмислено.

Казвала си, че любовта е битка с неизвестен край. Защо битка?

Зада продължи дълго любовта, човек трябва да се бори. В една дълготрайна връзка неминуемо се стига до проблем, защото тя е изтъкана и от хубави, и от лоши, и от скучни и тривиални мо­менти. И когато се стигне до проблем, трябва да се случи няка­къв екшън, за да се разреши.

Ти борила ли си се за някой мъж? Би ли го откраднала?

Не, вече казах, че аз не гоня и преследвам, а обратното. Но когато вината е в мен и осъзная, че съм сгрешила, си давам много добре сметка, че тряб­ва да поправя тази грешка.

Какво обичаш да правиш извън ангажиментите си в агенция „Визаж“?

Най-много обичам да пътувам из България с кола. Не да карам, а да се возя и да гледам сменящите се пейзажи. Макар че най-често пътувам по работа, това много ме релаксира, особено гледките край Рилския манастир.

Твърдят, че си пристрастена към шоколада, а в наши дни шоколад и стрес са еднозначни. Така ли е при теб?

Сигурно е така. Пастички и торти не обичам, но за фин млечен шоколад умирам. Понякога нощем ста­вам освирепяла за шоколад.

Как реши да се занимаваш с мода?

Случайно. След последното ми пъ­туване до Милано разбрах, че кой знае колко голяма кариера като модел няма да направя, защото не съм достатъчно висока. И реших да основа модна агенция – малка, с 15-20 модели. Съвсем не съм си представяла, че ще придобие такива мащаби, но пък винаги съм зна­ела какво искам от професионална гледна точка. Добре познавам ра­ботата на западните агенции, постоянно контактувам с тях, рабо­тила съм в чужбина и съм наясно.

Мислиш ли, че менажирането на голяма модна агенция е единственото продължение на кариерата ти?

Засега да, въпреки че експерименти­рам доста, само дето не съм пропяла. Не се виждам в друго амплоа, защото човек, когато прави нещо, трябва да го прави добре.

Но ти се пробва като актриса, снима се в 2 български филма.

Исках да разбера дали ставам за тази работа, хареса ми, но едва ли ще се отдам на артистична кариера.

Това. че си бивш модел, сигурно ти е помогнало.

Да, нямах проблеми с камерата, не се притеснявах от другите и от себе си, но киното е различно – трябва да се съобразяваш с още 20 души, да кажеш неща­та както трябва. Защото едно изречение може да се каже по много начини. Работих основно за интонацията си.

За какво мечтаеш в момента?

Много искам къщичката, която си ку­пих, да стане готова по-бързо, надявам се да я довърша до април. Тя има 3 гостни и всяка от тях ще обзаведа в различен стил – балканс­ки, индийски, африкански. Ще избягам единствено от минимализма, много ми е студен. Аз ценя класическата представа за уют.

Може да се каже. че си работохолик. Какво пропускаш „да си вземеш“ от живота в личен план?

Може би има нещо, което пропускам, но не го знам. Вземам, направо грабя от живота с пълни шепи, включително и емоции. Аз съм на принципа, че като остаре­еш, трябва да имаш какво да разказваш. В името на хубавите спомени мога да направя всичко.

Кой присъства в личното ти пространство?

Нали се разбрахме – то си остава лично.

Още следваш право – виждаш ли се някой ден като адвокат?

Не. Започ­нах да следвам право, защото е полезно за работата ми – когато сключвам сделки и подписвам договори, обичам да съм наясно, но не подозирах, че е толкова трудно. Трябва да се помнят доста неща, а мозъкът ми е ангажиран прекомерно с хиляди други работи. Малко ми е трудно.

Какво е мнението ти за шоуиндустрията в България?

Индустрия у нас още няма, но шоубизнес – да, и той е доста добре развит, особено напоследък. Бързо излизаме от застоя. Допреди няколко години бяхме доста далеч om понятието шоубизнес, както го разбират по света, но в последно време неицата много дръпнаха. Няма го онова инатливо българско „аз си знам“, хората се информират, обиграват се и стават все по-професионални. Вече се знае силата на рекламата.

Как намираш пари, за да правиш мода?

Не са нужни много пари, а два­ма-трима души, които работят изцяло за теб, верни хора. Моделската професия се учи с работа.

За какво те критикуват най-често?

Отстрани животът ми изглежда розов и лесен – купони, танци, ревюта, снимки. Кри­тикуват ме основно завистници, хора с неосъществени амби­ции. Но моя начин на живот надали друг би могъл да го води.

Какво ти носи славата? На някои им тежи, а теб колкото хора те обо­жават, толкова не могат да те понасят. Как приемаш това?

Хубаво нещо е славата, упоителна е, не мога без нея. Тя отваря много вратички. Отивам например в болницата, приемат ме първа. В киното няма билети, на мен ми дават. В ресторантите винаги има маса за мен, не чакам на опашки пред дискотеките. Славата е лек гъдел за душата. Аз съм романтичен човек, а парите дават повече възможности, подхранват романтиката.

Обясни.

Ами днес, да речем, искам да ида във Варна – няма проблем. Утре искам да се усамотя в чужбина – няма проблем. Искам да кажа, че романтиката струва пари, по-точно вечнатаромантика струва доста пари. Защото мога да се влю­бя, да ходя в парка, да закусвам на тревата сандвичи, но така ще карам месец-два. Ако това продължи с години, вече няма да е романтика, а начин на живот. Може да го приема временно, но после става скучно, а романтиката е разнообразие. Всъщност малко са хората, които й об­ръщат внимание.

Твърди се, че много модели у нас и по света проституират.Какво е твоето мнение по въпроса?

По-скоро е обратното– всяка проститутка казва, че е модел. Имала съм много случаи, когато момичета, на които не съм виждала очи­те, твърдят, че са манекенки на „Визаж“.

Подпомагаш ли някакви каузи – като борбата с рака на гърдата нап­ример?

Да, досега сме събирали пари за домове за сираци, за възрастни хора, за Центъра по хемодиализа за деца до 10 годи­ни. Целта на последния конкурс „Визаж моделс“, който се про­веде в края на ноември, също беше благотворителна – съби­раме пари за откриване на нова онкологична клиника в София.

Кой е върхът, който още не си постигнала, а много искаш?

Стремя се към най-високото.

За различните хора високото е различно… високо.

Абе, най-високото си е най-високо. Искам повече от това, което съм в момента. Желанията може да стигнат до безкрайност – имам амбиция след година-две да напра­вя модна агенция в друга държава, да стана важна в та­зи област в Италия, във Франция.

Не мислиш ли, че хората на върха обикновено са самотни?

Кой­то го е страх от вълци, да не ходи в гората. Но аз не мисля, че е така. Когато човек върви нагоре, има хора край него. Ако един беден се разболее, кой отива да му помогне? Никой. А при богатия и известния има хора – дори да са фалшиви, те са около него. Не се справят слабите, импулсивните. Аз съм реалист.

Политиката блазни ли те?

Да, но не виждам как ще съче­тая политиката с моята работа. Виждам се по-скоро ка­то посланик.

От какво те е страх?

От много неща – страхувам се за ро­дителите си, за моя живот, за техния, за работата си. Страхувам се да не ми омръзнат нещата, страхувам се жи­вотът ми да не е скучен, страхувам се за положението в България, страхувам се, когато се возя с висока скорост.

А от безпомощността? Имам предвид взрива пред офиса ти.

Уплаших се, и не само аз, а и момичетата – деца на по 15-16 години, и майките им, които ги бяха довели. Това не е игра, ако е игра, е прекалено груба. Безпомощна съм да го спра, не знам как. Това обаче няма да ме накара да ида да живея в чужбина. Сигурна съм, че ако не полицията, Господ ще накаже хората, които правят такива неща.