Те са като току-що излезли от някое кабаре през 40-те години. Те са секси, те са чувствени, те са всичко, което е необходимо, ако искате очите ви да се напълнят с красота, а душата – с музика. Андрония Попова-Рони, Десислава Андонова-Деси и Вера Шандел-Вера. Това са кралиците на суинга, които взривяват вече повече от година родните клубове. И които с лекота пренасят духа на миналото. Кръстили са ги Кабаретните принцеси. Те самите се шегуват, че са Бесните лелки, както ги нарича Михаил Йосифов-китариста. А пък тромпетистът и композитор Михаил Йосифов прави проекта Sentimental Swingers възможен. Неговият Михаил Йосифов секстет винаги придружава триото дами на сцената. Музикантите смятат, че суингът се завръща, защото хората имат нужда от радост и от това отново да намерят пътя към себе си. Тези дни Sentimental Swingers издаде и нов сингъл.
Sentimental Swingers – това не е просто име на група, а на един нестандартен ретро проект, нали? Към кого е насочен той? Кого искате да заведете в миналото?
Вера: Към сантименталните хора.
Рони: Залагаме на желанието за живот.
Деси: Залагаме на красотата, на човека като цяло.
Това ли е суингът – желание за живот? Водени ли сте от някаква мисия, или просто се забавлявате?
Рони: Да, суингът е желание за живот. Самата музика е жинзеутвърждаваща, прелъстяваща. А идеята за това, което правим, дойде съвсем спонтанно.
Деси: Тази музика е стара слабост и на трите ни.
Вера: А и като се събрахме три… Какво друго да правим освен суинг?
Наистина ли Sentimental Swingers се ражда, след като Вера е ходила на уроци по пеене при Рони заради една-единствена песен?
Вера: Да, технически погледнато така стана. Започнах да ходя на уроци при Рони. И в един момент мъжът ми, който е режисьор, каза: “Предлагам ти един много тъжен филм за времето след войната. Ще го разведря със сцена, в която пее джаз певица, и ако искаш, бъди ти, ако не – друг ще пее. Като записах парчето, Мишо Йосифов, който е аранжор на песента, възкликна: „ А, ето я третата”. А аз бях така развълнувана и попитах: „Третата за какво?”. Той отвърна: „За да пеете Andrews Sisters”. А аз знаех всичките им песни наизуст.
Суингът, кабарето са повдигали духа на хората по време на война. Сега няма война, но има криза. Има ли нещо общо този факт с това, което правите в момента?
Рони: Суингът е музика, от която хората са имали необходимост в период на криза. Сега явно се чувстват застрашени и тази музика ги зарежда.
Вера: Хората много сме се откъснали от усещането за себе си и при целия материализъм, който ни е завладял – нас по-малко, отколкото други места по света – просто имаме нужда от завръщане към радостта. И музиката, суингът в частност, е много бърз път към тази радост и към душата. Суингът е музиката, която те връща към себе си. Тя е различна и е обратното на помпозността, на материалното, на всичко, което ни прави безлични, еднакви, тъжни.
.jpg)
Вие не просто пеете, има театър, има сценка, костюми…
Деси: Да, това е другото нещо, което привлича хората.
Рони: Когато на човек му е трудно, той търси и намира уют в сантимента.
Вера: Тази музика е създадена в много тежки условия на война и е работела директно с душата на хората и с вярата, че всичко ще бъде наред, с вярата, че новият свят, който идва, ще бъде много по-добър. Те са изживявали такива трудности, каквито ние просто не можем да си представим.
Според мен кризата сега е изпълнена с илюзия. Не е много трагично, че не можеш да си купиш кола? Или че не можеш да отидеш на почивка на не-знам-кои-си острови? Голяма работа. Това са бели кахъри в сравнение с живота, който са живели хората при раждането на суинга.
Имаме много проблеми, но растем без война, без смърт. Имаме такъв невероятен шанс да изживяваме нещата, които вървят напред, а не назад. Но ние непрекъснато сме съсредоточени в това, което искаме. Кризата ни е на желанията. Не оценяваме факта, че сме живи и свободни. Онези хора след войната са нямали нищичко, освен живота.
Музиката ви е много чувствена. Вероятни вие самите сте такива…
Рони: Може би. Всяка една от нас, преди да се съберем, е вървяла по свой път и е имало много борба.
Вера: Е, вече не сме на по 20 години.
Деси: Мишо (Михаил Йосифов-китариста, бел.ред.) ни казва Бесните лелки.
И защо така?
Рони: Ами, защото сме на възраст и защото сме бесни.
Медиите пък ви наричат Кабаретните принцеси?
Вера: Харесва ми. Така звучи по-добре… Но в Бесните лелки е истината.
Защото явно има много дух в това, което правите?
Деси: Точно това трябва да се прави на сцената – да се раздадеш, за да зарадваш публиката.
Как успявате да владеете публиката?
Рони: Мисля си, че харизмата на един човек, независимо дали е творец, или не е, идва от това, което самият той носи в сърцето си. Музикалността например идва не от това дали чуваш нещо добре, а от душата, от сърцето. И няма никакво значение на колко години някой решава, че иска да се научи да пее. Важното е какво носи в сърцето си и щом много го искаш, това е предостатъчно. Моята учителка по пеене, Бойка Косева, ми казваше: „Много ти е тежък гласът”. След една година подготовка при нея ме приеха в Музикалното училище и тогава тя каза: „Ти като се качи на сцената, се преобрази. Взех те само защото много искаше и си много музикална, но гласът ти беше ужасен”. Само аз си знам колко много съм работила за това преобразяване. Това е просто едно пътуване навътре към себе си, както към всяко друго нещо, което много искаш. Затова си мисля, че всеки може да го постигне, стига да го иска много и да го носи в сърцето си.
Вера: …И това нещо излиза от нас и отива в публиката. Много е важно, че работим с музиканти, които притежават същото отношение.
Деси: И така става магията.
Е, не се постига лесно такава магия. Различни хора сте, работите и по други проекти. Рони е вокал на групата “Насекомикс”, Деси – на Phuture Shock. Вера дълги години управлява финансите на международни филмови продукции…
Деси: Ние с Рони пеем много отдавна заедно. В този смисъл имаме дълъг общ път зад гърба си.
Рони: Да, различни сме, но дори да имаме спорове, това, в което вярваме, и това, към което се стремим, е едно и също и при трите.
Вера: Едно и също разбиране за света, едно и също усещане за човека.
Рони: Така работата ни върви с лекота. И доставяме радост.
Чалга изпълнителите също твърдят, че доставят много радост…
Деси: Ами то е така. Те доставят радост.
Вера: Посещавала съм чалга клубове, тъй като мъжът ми е чужденец и сме водили на такива места наши гости, а тези клубове са си част от екзотиката. И да, факт е – тези хора създават радост. Просто нивото е различно на радостта. По-физическо е.
Деси: Енергията е по-различна. Малко по-първично е.
Рони: Как да им отречеш на чалга певиците, че са талантливи! Често пъти нещата, които правят, са по-качествени от маса други неща, които имат претенцията да са културни. Всички сме божествени създания, без значение, че едни мятат салфетки, а други дипломи.
В едно интервю казвате, че суингът е по-естествен от продуцирания поп или попфолк?
Деси: При нас всичко е на живо, не можеш да излъжеш никой със синбеци. Това има много голямо значение. Хубавото е, че все повече клубове започнаха да канят живи музиканти. Има много банди, които наистина са талантливи и за тях вече има място.
Вера: Живата музика създава енергия, която помита.
Рони: Пеенето на плейбек и синбек е сто пъти по-пошло от чалгата например. Вера: Между другото в чалга клубовете всички певици пеят на синбек.
Успявате ли да се изхранвате от изкуство? Или е необходимо да работите и друго?
Вера: За да можеш да се изхранваш днес с изкуство, трябва да можеш да твориш непрекъснато нови и нови неща.
Рони: Откакто съществува Sentimental Swingers, аз съм много добре.
Вера: Аз изгубих много от финансова гледна точка, но всичко на света е балансирано…
Деси: От авторската музика и благодарение на работата ми като диджей успявам да живея добре. Още навремето с Рони си казахме: няма да правим компромис с пеенето. И никога не съм съжалявала за този избор. Работехме на по две-три места, разпилявахме се, за да оцелеем. И в един момент си дадохме сметка, че трябва да остане само музиката. Сега пак работим по различни проекти, но всичко е свързано с музиката.
Колко важно е сексуалното излъчване на сцената?
Вера: Какво лошо има в секса? Той може да е само в погледа. Сцената кара хората да мечтаят. Ние, с нашата музика, визия и спектакли, правим така, че връзката между хората и техните мечти да е лека и непринудена. И да, при всички положения в нея има нещо сексуално. В самата музика има сексуалност.
И трите съчетавате различни проекти заедно и поотделно. И трите сте майки. Извинявайте, но как успявате?
Вера, Деси, Рони: Ето това е магия. Децата са магия.
Вера: Ако вярваме в това, което правим, всичко върви лесно, независимо в колко проекта участваме. Децата са най-важното нещо в живота. Това, на което искам да ги науча, е да обичат хората и да уважават съзиданието.
Деси: Да, това е най-важното. Да уважават творението, но да уважават и себе си.
Рони: Децата се чувстват най-добре тогава, когато родителите им се чувстват добре. И твоята главна задача е да живееш в хармония със себе си и с околните, за да може и на детето да му е добре. Детето идва, но то не е мое, аз просто трябва да му помагам, да го науча да бъде със свободна воля, да е себе си и да разпознава отдалече истинското от неистинското.
А любовта?
Вера и Рони: Щастливи и влюбени сме.
Деси: Влюбена съм, имам късмета да се радвам на споделена любов. Любовта ни движи всички. Без любов не става. Нищо от това, което правим сега например, нямаше да е такова, ако липсваше любов.
Музиката, която изпълнявате, е реверанс към бабите ни. Как се възприема музиката ви от младите?
Вера: В новия ни сингъл Unemployed lovers има ремикси на две от песните ни и това ни доближава още повече до младите.
Рони: Не бива да подценяваме младите, те имат достъп до толкова много неща. Не може да кажеш: „Айде бе, те какво разбират, те не са чували такава музика”.
Деси: Да не говорим, че бабите ни и всички около тях са много щастливи от това, което правим. Трябва да направим суинг партита и за тях, да ги зарадваме.
Вера: Имаме една идея, която е насочена към възрастните хора. Нашата учителка Бойка Косева, която е невероятна и жизнерадостна дама на 87 години, ни вдъхнови за идеята за безплатни концерти за възрастните хора.
Рони: Искаме да възродим старата градска култура.
Вера: И както баба ми пееше: „Накъдрила си косата, за да плаши децата… Начервила си устата и по „Царя” тръгнала…”
0 Коментара