След срещите ми с Биляна първото нещо, което изплува в съзнанието ми, е именно клишето: ,,Красотата ще спаси света“. И не защото притежава финеса на млада и красива жена или защото създаде собствен козметичен бранд „Билея“.
А защото виждам как с характер, амбиция, последователност и много работа върху себе си, е успяла да устои на ударите от съдбата и да намери сили да продължи да живее, работи и да започне от- начало… Говорим си за спорта, за живота и за бъдещето. Почти не говори за миналото. ,,То си е останало там, в предишния ми живот. Там са уроците и изпитанията, през които преминах“. За загубата на дъщеричката си е категорична: „Това е нещо много дълбоко и лично, това си е само за мен!“ Предпочита да говорим за красотата, за жените и за онези неща, които ни зареждат.
Сещате ли се за онази страхотна песен, в която дълбокият глас на Нина Симон възпява съзидателната сила на новото начало?
It’s a new dawn
It’s a new day
It’s a new life
For me
And I’m feeling good
И докато наблюдавах Биляна, установих какво ми липсва у тази красива и дейна жена –широката усмивка. Надявам се, че поводите за нея тепърва предстоят.
Щастлива жена ли сте? Какво ви прави щастлива? Кое ви натъжава? Какво ви мотивира?
Няма как като жена и майка, изгубила детето си, да кажа: „Да, щастлива съм!“. Но ако щастието означава да си в хармония със самия себе си, то тогава: „Да , щастлива жена съм!“. След всички житейски метаморфози, които преживях прекалено млада, успях да намеря истинското си аз и да достигна до етап, в който знам коя съм, какво мога и какво искам. Не се страхувам да импровизирам във всичко, дори и това да не ми донесе очаквания резултат. Това е опит, който не бих пропуснала, нито в личен, нито в професионален план. Както се казва: „Ако веднъж си се опарил, не значи, че вечно трябва да се пазиш от огъня, той не само гори, той може и да топли.“ В това ме убеди опитът.
Кое ме прави щастлива, ли? Ами това да виждам все повече хора да се обръщат към духовното, защото то отключва човешките добродетели. Хората стават по-добри и някак не оставят място на лошото да вземе превес. Натъжавам се, когато виждам толкова бедни, умислени и нещастни хора. Понякога ми се къса сърцето при подобни гледки. Мотивира ме това, че съм млад човек, и усещам, че имам сила да направя и оставя нещо качествено след себе си.
Прочетох за невероятно тежки моменти в живота ви. Дали сломената душа може да се възроди? Как личната трагедия и огромна загуба се отразява на житейските ви решения?
Загубата на дъщеря ми остави траен отпечатък в живота ми. Рядко говоря за това… Не съм от хората, които демонстрират чувствата си открито, научих се да слагам маска, не обичам да ме съжаляват. Моите проблеми и трудности са си мои и трябва аз и само аз да ги преживея, преодолея и да намеря сили да продължа. Когато ми е най-тежко, изглеждам най-силна, но всъщност аз съм много ранима. В трудни моменти се затварям – много мълча, малко говоря. Така преработвам болката.Смятам, че мълчанието е по-силно от думите. Спра ли да говоря, значи много ме боли. Такава съм в личните и професионалните отношения. Случвало се е в такъв слаб момент да се доверявам на хора, които след това са ме разочаровали. Давам време, отношение, разбиране, а отсреща всеки сам да прецени с какво да отговори на това. Не преследвам илюзии и не се боря с вятърни мелници. Но съм наясно, че като всеки млад човек съм длъжна въпреки всички житейски трудности, през които преминах, да продължа напред и да създам здраво и щастливо семейство. Това е ролята на всяка жена и аз няма да избягам от нея.
Вие сте била активна спортистка. Какво значение е имал спортът за по-нататъшния ви живот?
Спортът моделира в мен характер, благодарение на който успявам да се развивам и преодолявам трудностите. Тази доза отговорност, точност и постоянство в характера си дължа именно на спорта. Не казвам, че съм перфектна, да не ме разберете погрешно. Не съм! И аз като всеки нормален човек имам своите недостатъци и слабости. Но се старая да ги сведа до минимум.
Как си обяснявате обществената нагласа, че красивата жена често бездейства и не е съзидателна?
Тази нагласа не е случайна. За съжаление, като представител на нежния пол ще бъда откровена и ще кажа, че това мнение е породено именно от определен тип жени, които парадират и налагат (понякога и чрез медийна подкрепа, уви) това поведение и подобен начин на живот. Това се превръща в модел на подражание и ето го резултата. Добрата новина е, че все повече дами се еманципират, осъзнават и започват да променят това. Надявам се след определен период тази представа да бъде разбита и моделът за подражание на подрастващото поколение ще бъде променен. Да виждаме повече жени с достойнство и класа.
Цялото интервю четете в новия брой на „Жената днес“
0 Коментара