Не само че у нас се прави кино, то е кино, което тенденциозно насочва погледите ни към младото поколение актьори. Предимно хора, на които преди малко повече от 20 години никой не би отделил внимание. Сега, с новата генерация режисьори, имаме възможност да се насладим и на продукции като „Стъклен дом” и имената, които го правят толкова популярен у нас. Несъмнено фактът, че ЕГН-тата на много от актьорите в „Стъклен дом” започват с 8 и 9, е огромен пробив в соцкултурата от близкото минало. Те са свежи, а играта им е напълно достоверна. Не им се налага да заучават сленга на 17-20 годишните, не им се налага да театралничат. Срещаме ви с Луиза Григорова, младата актриса, която изпълнява ролята на Алекс в най-гледания сериал у нас.
Има нещо, което те очарова от първия момент. Тя е на 20, фина и нежна като статуетка, а лицето й е съвършено чисто, безупречно негримирано. В момента, в който виждам тюркоазените слушалки, окичили главата й, си пожелавам всички момичета на 20 да са толкова непосредствени и лъчезарни. Луиза е втори курс в НАТФИЗ и както по-късно споделя, не си представя да прави нещо друго. Не отрича, че балансът между академичните й ангажименти и личния й живот е доста труден. „Трудно е, но аз реших сама за себе си изобщо да не се оплаквам, защото в крайна сметка, ако не участвах в “Стъклен дом”, сигурно и аз щях да го гледам.” По Jeux d`Enfants (един от последните филми, впечатлил Луиза) това е, което искам. Колкото повече работа имам, толкова по-добре се чувствам.
.jpg)
Открих, че актьорството не е професия, а начин на живот. Пренебрегваш всичко около себе си – не мога да се срещам с приятели, не мога да се виждам със семейството си, не мога да правя каквото поискам, не мога да ходя на купони. Сега повечето ми приятели са именно от НАТФИЗ.” Всъщност Лу, както я наричат близките, отдавна е свикнала с натоварването и дори го пред- почита. Започнала е да работи като модел още на 14, когато е заживяла в Тайван. Пътувала е доста, но твърди, че приятелите и близките й винаги ще я връщат в България.
.jpg)
„В чужбина има много правила – добавя Луиза. – Когато живях в Лондон, бях много щастлива, защото бях там само за 3 месеца. Знаeх, че ще се върна. Ако съм в чужбина с идеята, че трябва да живея там, няма да ми е добре.”
0 Коментара