Ще ти кажа как отидох на проститутка – започна откровенията си моят приятел N. – Дочух, че жена ми се почуква чат-пат с Жоро Водолея. Той наистина е готин, но крайно разпасан. Обикаля бардаците. Качва в колата си магистрални девойчета. Говорят, че не отказвал дори на Гербера – актьор в градския театър и отявлен педал.

Като разбрах за жена ми, изпаднах в потрес. Много ме е шубе от СПИН. Години наред съм се въздържал от всякакви волности. А мойта луда жаба да ме прецака с Жоро Водолея!

Нещо се прекърши в мен

Въпреки това не се юрнах веднага към жриците. Всичко стана на една командировка. Бяхме в Шумен за стока. В завода се замотаха нещо и се наложи да останем и следващия ден. Привечер седнахме с колегата в кръчма. След третата водка той обаче се прибра в хотелската стая. Аз продължих. На шестата водка се появи някакъв млад циганин (ръст около 155, лилав копринен панталон, черна фланелка с огнени дракони). Седна на моята маса и: “Ще черпиш ли една бира?” “Ще черпя, това да ти е проблемът”, отговорих аз. След две яки глътки циганинът заговорнически се наклони към мен: “Бате, виждам, че си хубав човек. Баш като за тебе има една мацка. Руса, слаба, софиянка! Кара пежо. Качва те, отивате където поискаш, вършите работа. Чисто, културно, по софийски.

100 лева ти взема,

ама знаеш защо ги даваш“.Тъкмо се бях сетил с гняв за Жоро Водолея, а и шестте водки… Пари тогава имах бол, бях продал едно дядово парцелче (сега 100 лева и за Дженифър Лопес не бих похарчил). Казах смело: “Добре, води софиянката!” Циганинът нямаше джиесем. Извади фонокарта и пъргаво скочи да търси телефон. Върна се след 15 минути видимо съкрушен. “Няма я, някой ни е изпреварил.” Аз обаче вече се бях качил на шейната: ”Като не е софиянка, чудо голямо. Няма ли нещо тукашно?” Циганинът се оживи: ”Има, бате! Ти на колко си години?” “На 40 плюс шест водки.” “Е, тъкмо. Момичето е на двайсет. Не е българка, туркинка е, но е хубавка.” Платих сметката, качихме се на такси, отидохме в някакъв ж.к., чаках циганина половин час в таксито пред някакъв панелен блок… Както и да е. Около полунощ се озовахме на рецепцията в едно хотелче. Аз, циганинът и туркинчето. Платих стаята и се обърнах към двамата: “На кого да дам пари за работата и колко?” Те се спогледаха и без думи се разбраха. “На мен. 100 лева, нали така се пазарихме”, каза циганинът. То, стоте лева бяха за софиянката с пежото, ама хайде. Извадих пет двайсетачки и циганинът ги прибра. В стаята момичето бързо свали дънките си и легна на леглото, като стискаше в ръка презерватив.

Излъчваше пълно безразличие

Беше стройно, с нежна кожа, но по лицето му имаше съмнителни розови петна. “Няма да ни трябва презерватив – заявих аз. – Пил съм много и ще полежим само така, без секс до сутринта.” “Ама аз трябва да си вървя. Казаха ми, че трябва да се представя един път и толкова.” Ядосах се: ”Няма да се представяш въобще. Ще ми правиш компания до сутринта. Нали видя, че платих 100 лева!” “Ама на мен ми дават 5 лева”, отрони момичето. “Ще ти дам още 20, малко ли са?” Тя се примири, обърна ми гръб и с дистанционното намери някакъв чалга канал по телевизията. Сложих ръка на голото й коремче и се помъчих да задряма. В просъница я чух да пита:

“Правиш ли френска?”

“Какво?”, учудих се аз.

“Правиш ли френска?”, повтори тя. “А ти искаш ли?” “Да!”, кратко отговори тя. И аз, с целия си пиян акъл, започнах. Туркинчето се преобрази.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара