Доктор Хари Джентъл е сексолог, аналитик, мотиватор и поет. Той е спорил с Фройд, дундуркал е Кобилкина, бил е в дермална и психическа близост с хиляди знайни и незнайни дами, но като джентълмен винаги премълчава приятната истина. Д-р Джентъл съветва читателките и читателите на „Жената днес“ как да подобрят интимния живот и взаимоотношенията си. Списъкът му с професионални победи е километричен, но като джентълмен и етик винаги премълчава приятната истина.
От огромната си кореспонденция докторът дърпа на повърхността въпроси от частен характер, от които разумната читателка и внимателният читател могат да извадят поука от универсален характер.
***
Казус
Д-р Джентъл,
Моят случай е доста особен и трябва да ви кажа, че не съм срещал човек, подобен на мен. И аз като вас общувам с много хора, не предендирам, че съм голям познавач на човешката душа и отношенията между хората, но все пак поназнайвам нещичко. С две думи – таксиметров шофьор съм, макар това да няма пряко отношение към проблема ми.
На въпроса. В клетия ми сексуален живот се редуват дълги периоди на пълна импотенция, последвани от епизоди на вулканични изригвания, при които ставам неудържим. Когато съм, тъй да се каже, на фаза, членът ми скача като рейтинга на Бойко Борисов от главсекретарския му период и не се спира пред нищо! В такива моменти не само че съм чудовищно потентен, ами и ставам невероятно изобретателен и акробатичен. Сексуалната ми мощ е покоряваща и заразителна; ако в този момент имам жена до себе си, тя се увлича от ентусиазма ми и става нещо гръмотевично. Разбира се, след два-три дни нагнетяване на жената й идва до гуша и бяга презглава, колкото и да е възбудена. Аз ги разбирам – то като те боли всичко и като подпухнеш, с извинение, сексуалната възбуда е последното, което може да те зарадва. После пак ме хваща импотенцията и така до безкрай. Навярно се досещате, че с такива навици трудно мога да задържа жена до себе си – като минат през 1-2 от моите цикли на импотенция и хиперфункция, жените бягат, без дори да се обърнат за миг, както например се обърнала в женското си любопитство жената на Лот от Содом. След това дори в таксито отказват да се качат, макар да си предлагам таксиметровите услуги с най-чисти професионални намерения.
Отчаян съм и вие сте последната ми надежда.
С уважение: Сотир Безпределников
***
Решение – друг път
Уважаеми г-н Безпределников,
Отчаянието ви е съвсем законно, защото за проблема кажи-речи не съществува решение. Вие сте безнадежден случай, както е казал поетът. Не искам да ви разстройвам, но вие така или иначе пак ще изпаднете (или вече сте) в посткоитална депресия, така че все тая.
Вие сте биполярен сексуален маниак от най-екстремен тип. Хармония може да постигнете само с жена като вас, но къде ще я намерите? Трябва ви биполярна мечка, ако разбирате какво искам да кажа. Тъй като не разбирате, нека поясня – няма такова животно.
Ако трябва да съм докрай откровен, съществува някаква нищожна вероятност да намерите жена с подобни на вашите показатели, но за да синхронизирате циклите си, ще са ви нужни дяволски късмет, огромна взаимна толерантност и безгранична всеотдайна любов. За такова нещо няма нито рецепта, нито указател.
Компромисно решение е да заживеете с кукла. Когато сте в депресивен период, тя няма да чувства дефицита, а когато сте в маниакална фаза, мощното ви либидо ще вдъхне живот и на мъртвата силиконова плът.
Бих могъл като в стихотворението на Джани Родари да ви пробутам две-три калории надежда, но предпочитам да ви срещна с истината. Бих искал също на раздяла да ви кажа – “останете си със здраве”, но вие сте болен човек.
От своя страна – оставам с добри чувства, защото сте интересен случай.
***
Казус 2
Д-р Джентъл, здравейте и Бог да ви поживи!
Имам следния деликатен проблем. Аз съм омъжена и в същото време – поликонтактна. Мъжът ми, както може да се очаква, е категорично против и често понасям от него горчиви упреци, но тази моя наклонност е по-силна от неговите принципи и моето желание да не го поставям в унизително положение. Нямам никакво желание да го мамя, но имам премного други желания. Не мога и да го изоставя, защото колчем го напусна, на мига всякакъв мъжки интерес към мен се изпарява като – извинете ме за сравнението – изпарява се като влага от помещение с влагоуловител. Когато се върна при мъжа си, отново ставам ухажвана жена, което всъщност ме кара да се чувствам жива. Явно без неговата подкрепа аз не струвам като жена – приемам това с нещо като християнско смирение, ала от това не ми става по-добре нито телесно, нито духовно. Излиза, че трябва да избирам – или да стоя на сухо, или да мамя съпруга си.
С надежда: една залутана жена
ПП. Казвам се Блага, но всички ме наричат Влага.
***
Решение
Драга Блага,
И вашата не е лесна, както е казал поетът или може би някой циник.
За вас има само един път – започнете да лъжете, а за да се примирите с лъжата, вътре в себе си наричайте това дискретност. Очевидно е, че за вас няма бъдеще извън института на семейството. Също тъй очевидно е, че семейството ви няма да просъществува дълго при дадените обстоятелства. Затова направете тази малка корекция в обстоятелствата. Бъдете мила със съпруга си, съчувствайте му вътрешно, подкрепяйте го, кълцайте му салатки и мезета, носете му чехлите – и ползвайте свободното си време разумно. Като ви подозират – отричайте. Като ви хванат – отричайте. И в Деня на страшния съд – пак отричайте. Отричайте докрай и обичайте докрай. Защото аз усещам по влагата в писмото ви, че въпреки всичко вие обичате съпруга си и по един своеобразен начин сте му вярна. Тъкмо към този свой образ на вярност се придържайте.
Другото е лъжа.
0 Коментара