Искаш ли да направиш нещо за 70 години секс?
– Дай боже, всекиму, каквото мога ще направя.
– Засега само текст. За юбилейния брой.
Така ме покани Лили Попова да гостувам в този брой. Което за мен е чест, разбира се, независимо колко време ще открадна от съня си и почивката. Има някои редактори, които успяват да ме навият да отделя време за писане толкова талантливо, колкото Иванчо навива Марийка за секс.
Така наскоро ме нави и един приятел. Едно среднощно „r u up?” …(будна ли си?) и забравих колко съм уморена и как трябва да ставам в 6 сутринта. Така и не легнах. А после, през деня, ми беше хубаво от това, че ми е малко лошо от липсата на сън. И с тази история се фукам, че след всичко, което ми е минало през главата, ръцете, краката, сърцето, очите, устните, телефона, клавиатурата, продължавам да съм в бойна форма за среднощен up.
Стига любовникът да е красив, умен, талантлив и много секси.
И да е приятел. В смисъл – да си знаем, че сме от една и съща кръвна група. Да не се обясняваме излишно, да не очакваме разни глупости един от друг, всеки за себе си да владее умението на дълбоко потъване в изживяването на момента… такива едни неща.
Вярно ли има такива хора? Михаела нещо ни послъгва май, най-малкото преувеличава…
Истината е, че такива хора няма. Никой не е такъв през цялото време. Но е неоспорима истина, че има такива моменти. Когато успяваме да не сме хора. Да не се обясняваме излишно, да потъваме в изживяването на единственото ни чувствено сега. Да не сме нито мъже, нито жени… освен когато навеждаме глава като в свещенодействие към различните си по вид гениталии и вдишваме феромоните на сладострастието си. Много бързо след това тези моменти стават толкова неистински, че макар да ги помним, сме склонни да ги подценяваме.
На нас самите често ни се струва, че повече сме ги нафантазирали, отколкото изживели. Сякаш са били някаква пролука в пространството и времето, в която сме поживели за малко в някой друг възможен наш живот. Където винаги сме
нахално млади, арогантно влюбени, скандално безхаберни
към отговорностите на ежедневието, което наричаме „нормално”.
Аз обаче имам „черен колан“ в изживяването на различни неща в разнообразни пролуки във времето и пространството и затова мога да ви уверя, че ни най-малко не преувеличавам. Това, което казвам, е самата истина. Вече съм достатъчно голямо момиче, за да имам необходимата перспектива и по тази причина да твърдя със сигурност: когато погледна в огледалото за обратно виждане на пътя, по който вървя, изплуват единствено образите и чувствата от онези моменти, в които с някого сме изживели заедно своята нечовешка същност. И поне в 70% от тези случаи е бил замесен секс. Не толкова като физически акт, колкото като ситуация, която става генератор на проявлението й.
Само преди 12 години, когато започнах рубриката „Секс в първо лице“, тук в „Жената днес”, все още не знаех защо толкова обичам самата идея за „секса“. Доскоро нямах представа защо въобще посветих години, в които беше главна тема на онова, което пишех. Не зная и защо в един момент се заинатих и млъкнах. Нарекох го пресищане, но не е това. Престанах да се вълнувам от секса и в живота си. Дори мисълта да бъда прегръщана, целувана, докосвана по какъвто и да било начин, ми беше неприятна. Спрях да ходя на масаж. Но независимо от това, продължавах да обичам идеята за „секса“. И при това, не по-малко, отколкото във времената, в които ако пропуснехме и ден, започвах да се чудя дали той още ме обича.
Имала съм най-различни периоди – на дълги сексуални пости, на самогенериращо се любовно настървение. Обхванеха ли ме, не ме интересуваше кой час на деня е, на работа ли съм, той какви ангажименти има, дали ще го събудя и ако не е той, голяма работа,
телефонът ми е пълен с подходящи номера на дилъри на емоции
и оргазми по всяко време. С две думи – аз съм класик. Имам си стаж и като развратница, и като светица.
Като казах това сега, знам перфектно точно в кое чекмедже ще ме подредят многобройните разбирачи от човешка психика, които се навъдиха напоследък – че защото съм била по-разпищолена, съм си причинила травми, които после примерно съм компенсирала. Нещо в този дух. Но това въобще не е така, защото тези мои периоди са циклични. А въпросът с различните ни щения през различните сезони на душата ни е развит в книгата „Секс, любов и други глаголи”. Нямам никакви лоши чувства, камо ли травми, нито от бохемския си период, нито от девствения. Имам прекрасни и пълноценни изживявания. И много истински приятелства, които са останали живи, радостни, смислени, години след като сме се заигравали и с телата си. Но по-важното е, че чрез тези разнообразни изживявания търсех познание – за различните начини, по които търсим истината за самите себе си. Знам, че ви звучи като клише – „истината за себе си, дрън, дрън, писнА ми да го слушам тва”… На мен как ми е писнало, ако знаете, от хора, дето го повтарят, ама не го живеят. И ще ви кажа кое е едно от нещата, по които познавам, че не го живеят. Много е просто: по това, че имат очаквания за отговорност към връзката след секс.
Отговорността към връзката е нещо прекрасно, но се създава на база на други общи преживявания, вкусове, културни предпочитания, естетически възприятия, доверие, вдъхновение един от друг, сродна визия за пътя, по който вървите. Красиво е, когато добрият секс е част от една такава надграждана и многоизмерна интимност, от съвместно израстване и развитие. Но я си кажете честно, ама наистина много честно – колко такива двойки познавате? И не смейте да отговаряте, ако нямате достъп до тайна видеокамера в спалнята и кухнята им. Предположенията, че
постоянно са в режим на „мусака и 69” не се броят за честна преценка.
Това, до което имате легален достъп, са единствено собствените ви преживявания, така че, преди да продължите да четете, ще ви приканя да погледнете в огледалото за обратно виждане и да си спомните онези моменти от собствения ви сексуален живот, които бихте могли да наречете „чарът на ситуацията”. Случката, която е била причината да разтворите сърцето и краката си. Без никой да ви дава гаранция за брачно свидетелство, вечна любов и жилищен кредит.
Спомнете си какви невероятни съкровища и таланти сте разкривали в тези моменти: умението да докосвате, така че да наелектризирате телата си, умението да се радвате като деца, да се смеете на глупости, да бъдете непринудено забавни и остроумни, да блестят очите, да пролазва тръпка по гръбнака, която ви изправя с усещането, че ей-сега ще полетите. Усмивки – едновременно невинно чисти и безкрайно прелъстителни. Целувки – спонтанно нежни, които впръскват тръпки в тялото, което сякаш само това е чакало, за да настръхне от любов. Поглъщаща и двама ви прегръдка, в която се разтваряте и сливате с доверие. И потънали в нея – чувството, че всичко е наред… Помните, нали? Е, истина ли е това разгръщане, на което сте способни малко преди да слеете телата и физически? Нищо от това не е отминало, това е най-вечното ни бъдене, за което няма възраст, няма срок на годност, няма специална техника за овладяване, нито опитност и стаж. И в него няма трик. Не можеш да го докараш, ако прочетеш 20 съвета от 100 елитни проститутки
как да го влудиш или как да стигнеш до оргазъм и да молиш за още.
И после какво? Искаш да задържиш човека, с когото си го изживяла, само за теб? Вярваш, че той е причината да ти се случи това докосване до нечовешката ти същност? И страдаш много, когато той се запилее някъде? И няма връзка през фейсбук, скайп и телефон. Понеже така си възпитана, започваш да вярваш в приказките на бабите, майките, лелите, че си била „лесна”. Той е взел, каквото е искал, и си е бил шута, преди да поръчаш сватбената торта? Гад, неземна. Ама и ти си една патка… Свиваш се до задушаване. Приятелките разказват истории за същите кретени. Онези с дългите връзки и стабилните семейства, ти казват успокоително: „Ама, ти да не мислиш, че такива моменти са през цялото време? Ние с мъжа ми не правим секс от сума ти време, ама и аз много не държа, толкова съм уморена”, докато ти подсмърчаш с усещането, че си унизена и употребена, без да имаш мира и отговор на въпроса „беше толкова истинско, защо така се получи?”… Заканваш се, че сега ще станеш една мацка за чудо и приказ и ще види той как ще съжалява, че те е изпуснал, копелето ньедно… И се започва: фитнес, йога, танци, хомеопатия, бахови капки, шопинг до разкъртване, пътешествия до знайни и незнайни земи, семейни констелации, медитации, врачки, астролози, Наталия Кобилкина, каквото дойде, само някакво обяснение да има „що така?”.
То и на Кобилкина й се наложи да научи, че тая работа с отговорността към връзката не се крепи единственно на почитта към „членчик” и божествената „йони”.
Нормално, всички се учим.
А най-добре се учим, докато правим любов.
Тогава изплуват всичките ни копнежи, страхове, надежди, комплекси, убеждения. Излизат наяве най-дълбоко скритите ни страсти, събуждат се фантазии. Може да открием удивителни неща за себе си, ако се осмелим да се заслушаме от какво най-много тялото ни се възбужда. На каквито и откровения да сме способни пред близък приятел, доверен психолог или терапевт, който работи с нови енергийни и по-езотерични методики, не сме способни да отключим в такава степен целия си скрит в подсъзнанието емоционален багаж, както се случва с любезната намеса на един добър „членчик”.
Ето, дойде моментът да продължим нататък, към спомените за онези моменти, в които си се предавала на „чара на ситуацията”… чуй чувствата, които изживя по време на разговорите ви след това – колко много неща за себе си беше склонен да ти довери този чаровник, с когото сляхте потта и соковете си в сакрална похот. И не беше ли ти единствената жена на света, на която той бе готов да се довери и да си излее душата, да изпее песен на китара, да си спомни ученическо стихотворение, да ти каже нещо, което на себе си не е признавал, да бъде слаб и силен… Беше точно така, нали? И правихте ли още по-отдадена любов след това откровение? О, да!
Усети ли колко нечовешки прекрасна можеш да бъдеш в моментите, в които си отворена за любовта?
И искам да попитам… кой изживя сега всичко това, което се върна като емоционален спомен? Той до теб ли е? Докосва ли те? Минало ли е достатъчно време, за да го приемаш като „един познат от миналото”? Превърнал ли се е в отговорен съпруг, с когото имаш хубаво семейство, но отдавна не сте изживявали точно тази съпричастност и единение? Сляха ли се няколко образа в един … не, не в един, а в едно и също Твое изживяване?
Единственият човек, който има изживявания на своето собствено разгръщане, си самата ти.
Той не е причината онези истински моменти да са така прекрасни.
Да са толкова разтърсващо истински, да докосват други светове, да предизвикат гръмотевици, да изпишат на небето дъга. Ти го правиш. Той е само огледалото, което отразява любовта, която ти си способна да излъчиш. И точно по тази причина не може да имаш изискването към него да е отговорен към връзката с теб заради това, че сте правили секс. Проблемите със секса се дължат най-вече на използването му като инструмент за контрол. Използвай го като израз на безкористна любов и той ще ти се отплати безкрайно. Това е урокът, на който ме научи моят стил на живот.
Идеята на секса е да стигнеш до състояние, в което да почувстваш Дома. Е, как църквата да не анатемоса секса? Та за нея е важно да се знае, че бог е нещо отделно от „грешного человека“. А последните известни месии на човечеството в повечето случаи са девствени.
Мислех да го спестя, но хайде от мен да мине, ще разкажа още една история, защото ми се връзва. Веднъж, на една медитация, внасяхме енергията на този, познат като Христос. И след това моя приятелка ме дръпна настрана: „Абе, Мише, много странно, усетих енергията му като сексуална… възможно ли е?”. „А, честито! – казах й. Сега разбираш ли защо монахините толкова убедено са се посвещавали на небесния жених и земен мъж не е можел да ги върне в света?”. По онова време, когато се случи този разговор, все още не си давах сметка защо действително неговата енергия ни напомня много сексуалната. Сега вече знам, че ние така я определяме, защото нямаме по-добър аналог. Всички ние сме се докосвали до тази енергия единствено в моменти на екстаз от сливането помежду ни.
В същността си това е Поздрав от Дома.
Енергията на нашата собствена божественост, която ни изпълва с най-великата творческа енергия, която човек може да съдържа в себе си.
Давам си сметка колко парадоксално ви звучи. Но знам, че е неизбежно в един момент сами да стигнете до този извод.
Най-забавното в цялата история е, че копнежът по Дома е причината така да ни вълнува сексът – този напълно достъпен космически портал, чрез който изживяваме частици от най-истинската своя същност.
На практика няма голяма разлика между много добра медитация и много добро чукане. И в двата случая най-хубаво се получава, когато си изпразниш главата, когато забравиш за целта и се отдадеш на преживяването, когато се докоснеш до състояние, от което въобще не ти се връща – там си толкова широка, дълбока, многоизмерна, че можеш да поемеш всичко и колкото повече поемаш, толкова повече покой, сладост и сила те изпълва. И вече няма никакво значение дали ще се появят болезнени емоции – твои или на някой друг – те мигновено са претопени, разпръснати, разтворени в голямото и необятното, с което си се свързала.
Ако се предадеш на това изживяване с доверие, няма да има никакво значение, дали правиш секс, дали твориш, дали танцуваш, дали медитираш, дали си сред приятели, дали си с децата, дори дали си на работа…
Отговорността да поддържаме високата вибрация, до която сме достигнали, е само наша. Не е задължително да стане от първия път, може и от 101-ия да не стане – това със задържането и внасянето в „нормалната реалност”. Но истински ви пожелавам „да правите секс в постоянното си общуване със света”. Така може да откарате много повече от 70 години … и някак много лесно и естествено да продължите и във вечността.
Стига да помниш. Ти го правиш. Никой друг.
0 Коментара