Статистиката по онова време сочеше, че все по-малко хора сключват брак. От своя страна, бях толкова млада, че едва се досещах за значението на думи като „статистика”.
Бабичката в църковното преддверие, която най-отговорно записва датите за предстоящите венчавки, измъкна глава през малкото прозорче и рече:
– На, мойто момиче, телефона на Света Богородица, ако нещо…
Каква радост бе за мен да се добера до номера на такава… личност! Срещу съвсем скромна сума (вече не е така), два сапуна, четири хавлии, бутилка вино, погача, кутия бонбони, литър олио, кило захар и малко свещи, обещаваше да ми осигури съюз, вечен при това… Онези в „гражданското” се държаха далеч по-хладно. Все пак от тях зависеха повече неща, като смяна на фамилии, размяна на адреси, да се изпише кой за кого, на коя дата, да се намери лелка с достатъчно трагедоносен глас, която за пръв път да ме нарече „госпожо”. Такива неща. Бяха дотолкова обиграни и безразлични към заветното ми „да”, че дори забравиха да предложат „традиционна българска сватба”. Иначе казано, на ритуала щяха да присъстват онези, дето изпълняват парчето на Менделсон, но не и другите с „Ела се вие”. Разбира се, също споменаха за вино и питка.
Не си спомням в живота ми да е имало
период, в който да съм била „неомъжена”, е, да, в осми клас не бях, което не може да се каже за девети, понеже тогава го срещнах. Как сме се надлъгвали, как сме се надигравали, че от най-трепетно: „утре ще ти се обадя за кафе!”, я докарахме до: „ако само още веднъж ти видя чорапите тука!!!”, историята не знае. Дори да знае – се страхува да разкаже. Как при положение, че всички известни на човечеството звездни карти и хороскопи ни обявяват за напълно несъвместими, все пак продължаваме… Не знаем. Минаваш ниво след ниво, за да разбереш какво чудовище се крие на следващо, колко бонус точки носи…
Някои жени с умиление разказват истории от и около сватбеното тържество, аз също. Правят го и мъжете. Разликата е, че при всеки преразказ, количеството изпит алкохол до ритуалната зала расте. Защо моментите им на радост са така обилно напоени, аз не разбирам, знам само, че има нещо, което ги кара да се гордеят с това. Както историите от казармата, за тези, които са я виждали, но според мен, сватбените трябва да са с предимство! Все пак, казармата отнема някакво време, после си тръгваш, а старшината почти никога не срещаш пак. Докато булката, булката…
Обичам ентусиазма на младите семейства.
Има нещо възхитително в снимките, думите и поведението им. Още по-очарователни са, когато се кълнат, че те „никога, ама никога…”, „ние винаги…”, „ние сме сигурни…”. Мда, разкошни са, а аз най-искрено стискам палци на всички и им пожелавам, те „никога, ама никога” и „винаги…”. Въпросът е в това, че думи като „никога” и „винаги”, са най-опасните. За тях обаче можеш да мислиш няколко години по-късно, не и докато тълпата роднини и приятели крещи „Горчиво!”. Някак неприемливо е да изпаднеш в дълбоки размисли за живота, докато кумовете се надиграват за печено прасенце и торта.
Ако бях по-лицемерна, щях да ви кажа, че „ние все така…”, но не съм и ние не сме „все така”, което не винаги е за зло. Различни сме. По-тежки сме, по-стари, по-плешиви, по-сприхави, по-бързи, по-смели, по-сръчни, ако се замисля, ами да, всичко е „по”. Стомахът ми не се свива, когато той влезе в стаята, а на него не му минава през ум да ми звънне към три след полунощ, за да ми каже, че ме обича. Това в никакъв случай не значи, че аз вече нямам стомах или той не ме обича. Спомени, спомени…
Седне ли човек да си спомня всичко, което го е отвело до олтара, неминуемо ще стигне до извода, че е можело
да избере друга рокля, друг час, друг ресторант, друго, друго…
При свършен факт е по-добре да не го прави. В името на всичко ценно е добре да помни „техническата” част, малките гафове и онова, което ни кара да се смеем и след години. Предполагам, че него имат предвид водещите на сватбени тържества, когато с професионално симулирана еуфория ни призовават: „Обичайте се и си спомняйте с усмивка за този ден!”
Сватбена техника:
Гръмва музиката, пред портата се е струпал народ в официални дрехи. Откроява се младоженецът, който рови за дребни. Собствената ви сестра излиза и ви продава. Хубавото е, че на сестра ви такива не й минават и успява да измъкне от човека с китка на ревера сума, която и до днес може да бъде достатъчна за първа вноска за лек автомобил.
Преборил стената от братовчеди, затискащи вратата, младоженецът коленичи пред булката, за да я обуе. Майка му тича след него, за да му подаде още пари. Понеже е много оригинален, носи джоб монети, с които да ви покаже, че работата ще стане на всяка цена, но по-добре на ниска.
В ритуалната зала никой не успява да чуе, „Да”-то на двамата млади. За него е абсолютно сигурно, че не го е казал, което по-късно се доказва от видеото, освен това киха шумно по време на нейното. Разчита се на кумове, които не губят присъствие и успяват да положат подписи в документа, въпреки че телефонът на булката звъни. Както казахме – на всяка цена. На всяка!
Красив църковен ритуал.
Най-накрая малко романтика, хорът пее та се къса, сумрак, свещи, корони. Сестрата на булката плаче. Булката плаче, защото сестра й плаче. Иска да я гушне, да я утеши, да й каже, че „това” не променя нищо. Когато най-сетне успява да й го прошепне, тя изскимтява: „Влезе ми нещо под лещата, ще пукнааа”. После похапвате питка, шоколадови бонбони и преглъщате с червено вино. Не е вкусно, но сте така мъртви от глад и замаяни от тамян, че ви идва отлично.
Ресторант. Булката успява да напъха целия си крак в менчето, дето е трябвало да ритне. После пие на екс, докато младоженецът и кумовете неловко подават чаши към нейната за празнично „дзън”. Кратък скандал по време на първия танц и после по време на задължителните „Бургаски вечери”. Наздравици, болки в краката, ръченици, болки в краката.
Призори, докато почиствате парчетата кожа, полепнали по вътрешната страна на обувките, разбирате, че онова за
първата брачна нощ го има само по филмите
и при онези, рязко опълчили се срещу традициите. Останалите броим пари, фиби и пришки.
…
Събудих се в хотел, в центъра на града. Разбрах, че не разполагам нито с шампоан, нито с паста за зъби, нито с „цивилни” дрехи, нито с обувки, нито с нещо, което би ми помогнало да се появя пред родата в лобито, без да си помислят, че съм прекарала последните няколко часа в клиника за душевно болни.
Помолих съпруга си, вече, да отиде до дома ни, който не бе далеч, за да ми донесе каквото ми трябва… Донесе ми торба с дрехи, на която ясно личеше надпис „БОКЛУК” (сама съм си виновна, като складирам) и обувки, лявата от които разлепена, така разлепена, като все едно никога не е била лепена.
Не донесе бельо, никаква козметика
и каза, че много съжалява, ама това било всичко, което намерил „в паниката”. Кое го е паникьосало, аз не знам. Рецепционистките още пазеха спомен за красивата ми рокля, за всичкия блясък и чудна хубост, които се носеха около мен предишната вечер, а сега във фоайето се мотаеше жена, която смътно напомняше жена. Доста повече крещеше: „Р-работя на четири смени в котелното на Първа градска болница, храня шест гърла, мъжът ми е алкохолик, а в неделите продавам косите си на пазара… „. Торбата съдържаше: вълнена карирана пола с разпран цип и бежова блуза с втъкано златно ламе, с дупка на кръста и бримка на гърба, сутиен – няма.
Изкъпах се с каквото хотелът предлагаше и си направих прическа с фибите, дето бях свалила от булото, даже…, защо не си го сложих и него… Той ме погледна и каза: „Ам… няма да слагаме булчинската рокля в торба, вземи я, ей така в ръце и тя ще те крие…” Кой да предположи, че само няколко часа след подписването ще се наложи да се крия?!?
Да погледнем философски! (какво друго остава)
Бракът е въпрос на личен избор, начинът, по който ще премине сватбата – също. Всеки е длъжен да прави нещата така, както намира за добре. Очевидно, аз намирам за „добре” гореизброените бедствия. Това е. Вече знам какво е „статистика”. Знам и защо мнозина не смеят да станат част от нея. Разбирам ги, но бих им казала следното: Уважаеми млади, не се страхувайте, бракът е забавно заболяване, от което можете да се отървете всякога, шиповете са доста по-упорити. Да не говорим, че това е единственият законен начин да се сдобиете с шест еднакви сервиза за хранене и икона със светещи очи.
На прясно пристъпилите в брак ще кажа да не бързат. Не си взимайте куче, за да завършите общата си картинка. Получили сте животинче в момента, в който сте положили подпис, но още не сте го виждали. Живее в пералнята, казва се
Чорапеното (чудовище) и рано или късно ще излезе
от нея. Ще го виждате в дните за основно почистване, при ремонт, когато роднините идват, когато детето реве, когато ви боли глава, когато някой от двамата удари колата. И… ще изчезва в дните, когато си припомняте, че освен Него/Нея, никой друг не би търпял глупостите ви. Дори това да не е точно така. Понеже всичко тече…
Светът е голям, а Чорапеното така или иначе ще ви намери. Дори да перете на ръка! Казах, че живее в пералнята, но допускам, че без проблем ще се завъди във всеки друг уред… Умната. И усмивка.
0 Коментара