Shopping оргазъм

Из бележка от любимия:

Мила, много те моля, преди да сграбчиш парите, които съм оставил на масата, поне този път да прочетеш бележката докрай.

*Доста ме разстрои междуконтиненталният характер на сметката за телефона. Плати я, ако ще продължаваш да се информираш от 15-те си приятелки за „много яките парцалки“ във всеки нов магазин.

*От снощи съм със статут на почетен клиент в ресторанта отсреща по критерий „редовност“… Запълни, за бога, това смущаващо празно пространство в хладилника. Вътре има само някаква зелена течност (явно чаят, с който се храниш). А разправяше за домашен уют, напоен с ммммирис на пълнени чушки…

*Кучето не спира да лае – то не може да живее само на вода.

А си ми замърморила за дете. Купи и презервативи по тоя повод, моля те.. .

Отговор:

Мили, аз съм на клуб с приятелки. Имаше някакви пари на масата?! Викам си, чакай да напазарувам, че хладилникът е празен (даже списък си направих – тук имаше и някакво листче?), ама, знаеш – докато стигна до супермаркета, минах покрай два-три магазина. Пробвах едни дънки и се оказа, че ми стоят ужасно добре. За патъчките не съм сигурна – може би трябва подходяща чанта…

Всъщност и чанта има, но за нея пък трябват подходящи обувки. За роклята също премълчах, защото със сигурност ще я прибавя към рафта „ненужни“ в гардероба си – алчно я грабнах от витрината, без да я премеря…

Така се случва почти винаги, когато разполагам с някаква сума пари, предвидена за най- необходими покупки, но в крайна сметка прахосана за дрешки, към които възхитата ми се изпарява точно на второто обличане (ако се стигне въобще до него), и за джунджурии – червилца, обички, гривнички, шалчета, които сами по себе си са култови, но принципно нямам нужда от тях. Въобще нуждата не е критерий, по който прибавям нещо ново към гардероба си. Просто то (нещото) нагло стопира погледа ми и ако не го получа, мисълта за него ме преследва като хирургически нож, с който някой прави аутопсия върху абсолютно живия ми организъм!

Не, това не е перманентна глезотия, начин да демонстрирам благосъстояние, „широкопръстие“ или пък позитивен непукизъм към битовизмите (и все пак „сметка за телефон“ наистина е словосъчетание, върху което не мога да се съсредоточа в такъв момент). То си е вродена неизлечима черта на всяка жена – страстта към пазаруването. Но не към прагматичното, съобразяващо желанията със средствата, а към хаотичното и безотговорно пазаруване, при което целта не е покупката, а внезапният екстаз от нея. Хедонизмът е в основата на тази зависимост (както и на всяка друга всъщност). И покрай всеки shopping непрестанният мач между него и прагматизма завършва по-зле от последния между Швеция и България.

Имунизация срещу подобна болест няма,

здравословната самокритика също не помага. Защото предварително знаеш, че новата придобивка може да прескочи и най-високия праг на удоволствие.

Просто не се връзвай на цупенето на гаджето си. Истината е, че ти самата в нова секси дрешка ангажираш вниманието му много повече от всякакви пълнени чушки. (Ако ли не – някак си не си заслужава да му готвиш.) Пълно щастие обаче няма. Това, че неговата вечеря отива в касата на някое спретнато магазинче, не е най-лошото. Драмата настъпва, когато си купиш три чифта чехли в рамките на една седмица, а в рамките на втората те се късат един след друг (ентусиазиран пешеходец съм, не заради друго). И, разбира се, след всяко късане нахлуваш безсрамно в близкия магазин и си купуваш нови. С чиста съвест – на улицата си и няма как да се прибереш боса. Много ясно, че в такъв момент забравяш, че гаджето ти има кола и не забелязваш дремещите по улицата таксита! Все пак – филмово е, после има с какво да разсмееш приятелките си. И да ги накараш да „ахкат“ по новите ти чехли, естествено.

Край, бях си казала по едно време, ще помоля да дават заплатата ми на човек, който ще я усвои по-разумно. Разбрах, че и това не помага, когато (зима беше) „преобърнах света“, за да намеря пари назаем за едно палтенце.

Пожелах го точно когато бях изпразнила джобовете си

заради поредните невъобразими глупости. Взех го ей така – необмислено, недоогледано. За да спя спокойно. Обаче въобще не успях да спя, защото в нормалното си състояние то изкара точно 5 часа. Облякох си го вечерта, но при „ритуала“ с капките парфюм (от мен да знаете – с парфюма се започва, и то на голо) с ужас проследих как една от тях попадна отгоре му и прояде материята. За първи път наблюдавах подобна химична реакция и не знам дали повече се стреснах от гибелта на новата дреха, или от това, че сигурно се намесват извънземни сили (които грубо ми намекват как точно трябва да се пазарува).

Както и да е, след почти съдебни дела с производителите на палтото и с тези на парфюма захвърлих и двата „химични компонента“. Ухилена до уши, разбира се – ето повод да си купиш нещо ново. Даже две. А както казваше един приятел: „Между две чукания едно пазаруване води до страхотен оргазъм.“ Откъде да знае, че еуфорията около новата покупка си е чисто „свършване“. И не е хубаво да ти се случва само 2-3 пъти в месеца, нали?