Уважаеми г-н съдия,
Предварително ви моля да ме извините за неприятностите, които може да ви причини моята смърт. Моля ви да ме извините и пред господата, които ще трябва да пренесат моя труп — твърде масивен, при това — до моргата, както и пред лекаря, който ще трябва със скалпел в ръка да си проправя път през огромните натрупвания от тлъстини.
За мое извинение мога само да заявя, че не съм взела това драматично решение, водена от моментно настроение, причинено от любовно разочарование или от космическо объркване под напора на въпроси — които, между другото, нямат отговор — като например откъде идем, кои сме и накъде отиваме.
Умирам, защото съм преситена — парадоксално, нали? — от един живот, подчинен на диети. Решила съм и не мисля да се отказвам. От юношеската си възраст се старая да отстраня щедрите пластове, с които природата обвиваше моя нежен дух — дух на стройна жена, уверявам ви, — следвайки най-строгите режими, предписвани от мъдри доктори, специализирани списания, приятелки, съседки, оперни певици и някой и друг познат франт. Напразно усилие, което ме доведе до изнемощение и на ръба на най-дълбоко отчаяние.
Искам да ме разберете, г-н съдия: изпила съм много литри сок от лук, чиито диуретични качества са отдавна доказани, дъвкала съм моркови, мерила съм на бебешко кантарче дневните си дажби, следвала съм диетата на космонавтите, с безкрайна меланхолия съм преживяла марули, лягала съм си без вечеря с ролка за коса в устата вместо биберон.
Отрекох се от всичко, което превръща човешкото съществуване в нещо приятно и достойно за изживяване. За жалост сто грама повече или сто грама по-малко, успях само да се запазя такава, каквато съм, а не каквато другите, т. е. мъжете, биха искали да бъда.
И все пак надали бих се решила да сложа край на всичко, ако вие не се бяхте изпречили на пътя ми.
Откакто живеете срещу дома ми, осъзнах на каква несправедливост съм жертва. Защото вие сте дебел, бих казала дори тлъст, но независимо от това изглеждате щастлив. Имате стройна и жизнерадостна съпруга и учудващо фини деца, а щастливото изражение на розовите ви бузи и гушка е доказателство за професионалните ви успехи. Вие сте победител. Един стокилограмов победител. Сам разбирате, че за мен това е предизвикателство. Вие сте живо доказателство за това, че за мъжете всичко е по-лесно.
Решила съм: ще умра от преяждане! Запасила съм се в къщи с всички онези продукти, от които дълги години съм се лишавала, включително няколко разкошни консерви за котки, които винаги са били моя слабост. Нека самоубийството ми тегне на вашата съвест, на съвестта на всички мъже с щедър търбух, които безгрижно крачат по нашите градове с онази безнаказаност, която могат да им осигурят само типичната за техния пол арогантност и тази нова мода, към която и вие побързахте да се пристрастите: модата да принадлежиш към изтънчените „хомус гастрономус“.
Това е несправедливо. Докато вие дегустирахте превъзходен телешки бифтек с ранни зеленчуци, аз изстрелвах последните си патрони, признавайки публично на събрание на „бдящите за теглото“, че бях станала посред нощ, за да си хапна парченце сирене извън диетата.
Така че се оттеглям. Напускам този свят, наподобяващ кантар, и оставам на вас и вашите побратими правото да се наслаждавате на неговите блага и да налагате на надживелите ме посестреми естетическите канони, които вие, узурпатори на властта, смятате за необходими.
Ако някой ден обърнете поглед назад, ще си дадете сметка, че пътят ви, както и този на много други, е осеян с женски страдания, ако не с трупове, какъвто е моят случай.
Гладно ваша: С. Ф.
* * *
Противно на всякаква логика, споменатото писмо бе намерено до трупа на многоуважемия г-н съдия, който лежеше безжизнен на пода в кухнята на своя дом, прободен в сърцето с остър предмет (съдебната експертиза твърди, че става дума за шиш за печено). Що се отнася до подписалата странния документ, обявиха я за безследно изчезнала. Едва няколко години по-късно туристи от един чартърен полет я откриха на Ниргинските острови, където възглавяваше гастрономическо дружество, носещо името „Щастливите бъчонки“.
0 Коментара