„Женен мъж, климатик, шампанско и чипс – това е истинското забавление!“, възкликва Мерилин Монро в един филм от средата на миналия век. И се разтапя от блаженство, полягайки в леглото на въпросния женен мъж. Гениална рецепта. Вярна е и днес, както сигурно би била вярна и преди 2000-3000 години, ако тогава е имало климатици. Мамеща е тръпката – сексапилна, свежа, опияняваща, пикантна.

marylin3Да, тръпката с женени мъже е по-силна, заключава и писателят Димитър Шумналиев в едно свое есенно есе за „Жената днес“. „Историята със семеен мъж винаги предлага по-голямо удоволствие. Придобиваш нещо чуждо. За временно ползване. В по-учестен ритъм. Не се лигавиш с „Ооо, Пепи“, а директно мериш кренвирша“, разкрива лирическата героиня от неговото есе. А съпругата трябвало да й благодари, защото тя всъщност й спасявала семейството.

Съгласни ли сте, че всичко това е така? Съгласни сте, но не съвсем. Нещо ви гложди и усещате интуитивно, че тези идилични картинки са лъжовни

Защото има ли човек, който да не е бил и от двете страни на барикадата – мамен от своята половинка и мамещ чуждите? Аз не познавам такъв. В холивудското кино хубавото и лошото са абсолютни, без много-много нюанси. Но в реалността има и други цветове, други гледни точки. На съпругата например:

- Как успя да прикоткаш мъжа ми, нахалнице?! Сега чак разбирам защо все висиш у нас на кафе и се умилкваш. Не те е срам, мръсница!

– Не ти го искам скапания мъж, на – вържи си го на синджир!

Стълбището на блока ехтеше от това кресчендо на две съседки от долния етаж. Всички подозираха отдавна, че мъжът на едната сваля другата и отскача при нея. На жена си казвал, че отива да хвърли боклука. Тя разкрила конспирацията една събота, надничайки през шпионката на вратата. Видяла своята своята лична боклукчийска кофа (празна) пред вратата на съседката.

Какъв глупак! Представете си го само как тича до долу, хвърля боклука, качва се през две стълби и задъхан чука на на отсрещната врата, влиза, събува се, целува, опипва, съблича, облича, целува, обува, излиза и въздишайки тежко, се прибира и сяда на масата. Жена, давай ракията!

Не е виц. Тя подаде молба за развод, той я умилостиви и се закле, че никога вече няма да погледне друга освен нея, и след една година я напусна. Заради съвсем друга, трета жена, но това няма никакво значение. Факт е, че романтиката и на законната, и на забранената любов се изпари заради една мръсна пластмасова кофа. Защото, независимо дали е учителка по литература, козметичка или Мария Кюри, никоя жена не прощава лъжата. Сигурно и с мъжете е така. Какво мисли жененият подлец? Защо пък да е подлец? Нищо лошо не е направил, напротив, чувства се прекрасно. Леко влюбен и горд от малките подвизи, които извършва в понеделник и четвъртък след работа, ощастливявайки Марчето, Ленчето, Верчето. С жена си не се карат, защото не си говорят. Но не, той никога няма да се разведе.

Кой изхвърля старата масичка под телевизора?

Тя е напукана и олющена, но стабилна, а и докато гледаш телевизия, не виждаш нейните пукнатини. Жененият мъж, който залита по други мадами, винаги е леко гузен заради двойствения си живот, но: „Знаеш, че винаги ще те обичам!“ и… целувка по челото. Е, какво от това? Много е скучно! Дори очуканата масичка иска да стои в центъра на стаята, да изглежда като нова, да бъде отрупана с красиви неща. Да я гледат не с кротка привързаност, а с обожание. Толкова ли много иска? Не е много, само че е невъзможно. А и никоя жена не би признала, че се чувства като стара маса, която не изхвърлят от сантимент.

Всички главоболия идват от прекаленото вторачване, от издребняването. Ако можеше да наблюдаваме живота внимателно, но спокойно, той щеше да е по-лек. Има дами с железни нерви, каквито повечето не притежаваме, които чакат мъжете им да се налудуват и да се приберат за вечеря. Това стискане на зъби в името на евентуално възраждане на семейното щастие понякога отнема години, но може би е по-добро от крясъците, сълзите и разводите. Може би, зависи какво искаш.

Marilyn Monroe

Сложи си ръка на сърцето: не искаш ли всъщност един женен мъж, климатик, шампанско и чипс – поне за малко? Знаеш, че на Коледа желанията се сбъдват.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара