20 септември 2015
Снощи разбрах, че не си прекратил връзката си с Онази жена. Днес мисля да си събера багажа и да си тръгна с децата. Много по-спокойна съм. Но не мога да остана с теб повече.
Страхувам се.
Както ти каза, много съм жалка. Изрод. Да, това съм, жалък изрод. Болезнено и унизително. Ще мине все някога. Всичко минава, трябва само да изтърпим, докато още е тук. Според теб е изцяло моя вината. Трябвало просто да те оставя да си го изживееш и да си караме натам.
Автопортрет на една изневяра – IV част
Отново твърдиш, че вече е приключило.
Това е за пети или шести път вече дето уж е край. Изчерпах се. Може и да се науча някой ден да не ревнувам и страдам, сигурно ще се науча. Не с теб.
Аз съм незряла, импулсивна за тежки решения. Не успявам да се вместя във времето си. Идвам от средните векове. Или направо от Рая преди времето на Ева. Тоя идеализъм е убийствен. Вапцаров със зрънцето си вяра в някаква космическа проекция. В това наше време е сякаш срамно да носиш ценности, да имаш убеждения, да пазиш обещания, да се посвещаваш и да браниш святи територии. Ерата на Водолея иска разширение, лекота, освобождение. И като всяко могъщо ново начало, ще трябва първо да разруши старото, за да издигне постулатите си върху отломките му. Разбира се, тези процеси могат да бъдат наречени и по други, по-красиви начини. Надграждане, обогатяване… В дълбочина обаче те всички означават, че нещо старо трябва да си иде, за да отстъпи място на новото. И това е дълбок и закономерен процес.
Аз май ще си остана в добрата стара Епоха на Рибите, за да отстъпя място на новата водолейска енергия, Нейната, няма място и за двете ни.
Всъщност в мен няма място за двама ви.
***
В това настървено общество на съревнование и конкуренция непрекъснато подлагаме себе си и околните на оценка, и много често тя е, че не съм достатъчно добър, че другия не е достатъчно добър също. И мястото, на което можем да се прислоним и да си отдъхнем от този непрекъснат процес на състезание, е любовта. Там знаем, че ние сме избрани. Там знаем, че сме ценни и признати не заради уменията си, социалните си придобивки, фамилната си история или спечелените награди; в любовта сме ценни, просто защото сме. И там, любов моя, можем да бъдем цялостни и автентични, без нуждата от оценяване и одобрение, без страх от отхвърляне, защото там имаме полето да бъдем това, което сме отвъд всички тези неща, сърцевината на главата лук без слоевете защитни люспи; да обитаваме защитено пространство, в което спокойно да изявим нашият вътрешен свят и душевен живот. И когато ти ме приемаш в любовта, ти приемаш моята цялост и моята истинна същност. И когато ме отхвърляш, ти отхвърляш моето най-съкровено същество.
Не ми казвай, че избирайки друга, не ме отхвърляш; избирайки друга, ти просто не избираш мен.
Може би не ме отхвърляш като своя съпруга, но ме отхвърляш по много други начини и под много различни форми. Отхвърляш близостта и приятелството ми, силата на споделянето, искреността в общуването, близката привързаност и прояви на честност. Интимната близост. Макар да не отхвърляш цялата мен, ти все пак отхвърляш една много голяма и много съществена част от мен, нещо, което за мен е наистина важно, и ти го знаеш, защото често пъти съм ти го казвала. И понеже твоята енергия не е безкрайна, когато ти я насочиш другаде, аз на клетъчно ниво усещам отлива й от мен. А това на езика на любовта е лишение, недостиг, не-имане. Отхвърляне.
Затова аз те моля, всеки път, не пренебрегвай и не отхвърляй най-ценното, което имам и което безрезервно и на добра воля съм ти отдала. Защото аз не споделям с теб просто своята женска същност, нито само приятелството си, не дори майчиния вътък на личността си.
Аз споделям с теб божествената си същност, своята вяра, своята истинност.
Своето най-ранимо и съкровено, ядката на това, което в този свят и живот аз съм. Моето най-уязвимо и крехко вътрешно дихание, което ме изгражда и около което гравитирам. Моля те, не го поругавай с лъжи и лицемерно безчестие. Каквото и да се случва, просто ми кажи, сподели го с мен, за да съумея да застана до теб в него и над него, и да продължа да вървя с теб в избран от двама ни път, а не на сляпо през калните ливади на поруганите истини.
Не, нямало да ми кажеш, ако съм емоционално нестабилна. Каквато съм. Истеричка. Не мога да понеса още лъжи.
Понякога се чудя след толкова много грозота в едни отношения, възможно ли е отново да е ведро и чисто. Искам да съм пак наивна. Бяла и добра, ако може..
11 октомври 2015
Натежала от мокро гора, капки, дъждовници, хиляди гъби, буболечки, звуци, доволни деца. Хубаво е. Дано не скапя всичко с непрекъснатите си съмнения, цял ден стискам зъби да не питам неща.
0 Коментара