Тежко на този, който всеки ден се събужда с ужаса от поредната среща с шефа. Лошият началник е най-краткият път към страхова невроза, високо кръвно и хронично безсъние. А всичко това, както добре знаете, съкращава средната продължителност на живота. Не сте в позиция да променяте тепърва характера му. Но пък можете да се отървете от парализиращия страх при всяко повикване: „Бързо при шефа!“
Записвам си!
Ако вашият шеф е склонен към спонтанен и неуправляем гняв, носете си винаги бележник и химикал. Щом започне да крещи, вежливо кажете: „Записвам. И така…“ Вашата задача е да забавите темпото на речта на агресора. А това автоматично се случва в момента, в който човек разбере, че някой фиксира думите му. От време на време можете и учтиво да прекъсвате емоционалната реч: „Повторете, ако обичате, не успях да запиша“ или „Извинете, не разбрах напълно какво имате предвид“. Разгневеният човек започва да мисли и да се контролира, за да формулира по-ясно претенциите си.
Назовете го име по име
Най-приятната хипноза за всеки е да чуе името си. Ако началникът ви крещи безобразно, спокойно и поне три пъти се опитайте да го прекъснете, като го наречете по име. Това ще му помогне да дойде на себе си.
Гледната точка на мухата
Ако положението е много напечено и виждате, че е безсмислено да се опитвате да пресечете потока от обиди и ругатни, опитайте се да видите ситуацията от гледната точка на мухата, която пълзи по тавана: там долу някакъв човек се суети и вдига много шум. А вие сте си горе, имате си своите проблеми, своите грижи и радости.
Комедиантът
Ако страхът напълно ви е парализирал, използвайте следната силно действаща техника: представете си, че вашият противник е облечен не в костюм и скъпа вратовръзка, а е по смешни къси панталони, с оръфана панамена шапка на главата и държи в лявата си ръка сакче за лов на пеперуди. Можете да си представите в допълнение и началник с лице на комедиен актьор — Фернандел, Чарли Чаплин, Луи дьо Финес. Само гледайте да не избухнете в смях.
Разумна самокритика
В отговор на всяка критика бъдете готови да изразите съгласие. При това сериозно, със спокоен тон, без никакви самоунижения, глупави оправдания или самобичуване. Ключовата фраза е: „Възможно е да съм сгрешил/а.“
Къде сбърках?
Този похват е добър, когато ви нападат в гръб. Например не ви критикуват направо, а чрез намеци. Често към този метод на скрита агресия прибягват жените началници: „Между другото виждам, че някои изобщо не бързат да приключат с работата…“
Ако сте сигурни, че става дума за вас, можете да реагирате двусмислено. Например да се направите на разсеяни и да не откликнете по никакъв начин, защото не сте разбрали, че става дума за вас. Или обратното, след всяко такова „ухапване“ да търсите уточнение: „Какво не е наред? Какво трябва да се направи?“
Старайте се да произнасяте тези думи без ирония, без сарказъм, със съвършено неутрален тон. Агресорът веднага ще разбере, че сте наясно с намеренията му и няма да станете жертва на неговата игра.
Лечителят
Представете си, че сте психиатър или биолог, който изучава поведението на дивите зверове. Влезте в роля и наблюдавайте признаците на гнева на вашия шеф. Отбелязвайте си наум дали лицето му почервенява силно, какви пози заема, как блестят очите му. Така ще се абстрахирате от агресията, насочена към вас, и ще намалите безпокойството си. Психолозите, които изучават поведението на жертвите, отбелязват, че най-често биват нападани тези, които показват, че се страхуват. Ако началникът открие, че неговият гняв не предизвиква у вас емоциите, които са му нужни, скоро ще ви остави на мира.
Всичко ще е наред!
Ако се озовете под прицела на началническия гняв на събрание и не можете да се защитите по никакъв начин, представете си, че съвсем скоро всичко ще свърши: и събранието, и виковете, и претенциите, и обвиненията. Представете си как тази ситуация би могла да приключи с полза за всички — и за вас, и за колектива, и за началника.
Да допуснем, че заради забавен от вас документ фирмата по чудо се разминава с голям гаф, вас ви повишават в дължност, а началникът увеличава доходите си. На всяка цена трябва да си представяте добър изход за всички участници, а не как гори домът на шефа ви например. Иначе ще започнете да из¬питвате подсъзнателна вина и необяснима тревога!
Как не бива да реагирате
- Да се защитавате: „Не ме разбрахте правилно.“
- Да обяснявате думи и постъпки: „При-чината да направя това е…“
- Да се извинявате.
- Да се разкайвате.
- Да нападате: „Съгласете се, вие също не сте прав…“
- Да задавате въпроси, започващи с „но“:
- Да давате съвети.
- Да омаловажавате: „Струва ли си така да се ядосвате за дреболии…“
- Да предлагате друго тълкуване.
0 Коментара