По неписаните закони на традицията се предавали от прабаба на внучка новогодишните обичаи и така са се запазили до днес. Те дават аромат на празника, оцветяват го по неповторим за всяка страна начин.
Шетнята на новогодишните празници започва отрано. Жените приготвят гозбите. На новогодишната софра се поднася свинска пача, сарми, ошаф и непременно прясна погача. Някъде леко я нашарват с вилица. Още когато меси питата, жената с брашнени ръце попипва кесията с парите, стоката (домашните животни), полозите, дръвчетата, кошарите, та да има през годината добитък, мед, плодове и пари. Питата, в която навсякъде поставят сребърна пара, се слага на софрата още топла и се разчупва. Всяко парче се нарича на къщата, на стопанина, стопанката, децата, стоката и т. н. На когото се падне парата, ще бъде най-късметлията през годината. В някои селища стопанинът откупва парата, слага я в кесията си и я пази до следващата година.
Баницата също не отсъства от новогодишната трапеза.
Тя се прави от кори, печени на „връшник“, които се нареждат и помежду тях се слага сирене, масло и яйца, или зеле (зелник). Поставят се и дрянови клончета с пъпки. Баницата се слага на софрата, всички се нареждат около нея и си отчупват парче с ръце, но само пред себе си. Който намери клонче, го показва на стопанката. Тя предварително ги е нарекла и му казва какъв късмет ще има през новата година. Момите и ергените запазват първия залък от баницата и след това го слагат под възглавницата си. С когото сънуват, че го ядат, за него ще се оженят. На места пускат дрянови пъпки в огъня. Както се пукат и подскачат пъпките, така ще бъдат здрави и пъргави тези, които са ги сложили. След вечеря прибират трохите от софрата, хвърлят ги в огъня, за да има плодородие през годината.
Щом пропеят първи петли, децата и ергените скачат,
вземат приготвената „сурвакница“ и тръгват да сурвакат. Във всяко българско семейство с деца тази традиция се спазва. Сурвакницата е дрянова напъпила пръчка, украсена и облепена с цветна хартия. С нея сурвакарите удрят леко по гърба всички поред в къщата, в която са влезли, и произнасят благословия:
Сурва, сурва година, весела година!
Зелен клас на нива, голям грозд на лозе,
жълт мамул на песа, червена ябълка е градина,
пълна къща с коприна, живо здраво до година, до година, до амина!
Някъде пожелават още „пълна къща с деца“, „пълна кесия с пари“ и т. н. Даряват сурвакарите с краваи, приготвени от стопанката за празника. Дават им орехи, ябълки, сушени сливи, сланина и пари.
В някои селища по нова година се прави и „напяване на пръстените“ като на Еньовден. Моми и момци се събират в някоя къща и донасят в котле „Василева“ вода, която не трябва да се напива или да се набърква. Една от момите взема от всеки пръстена му и го пуща в котлето, като в това време извиква:
Здрава, здрава, Дойке ле, годинчица!
И ти здрава, и аз здрава!
Останалите моми и момци се нахващат около котлето, обикалят и пеят песен. След това го покриват и изнасят да пренощува под звездите. На другия ден пак се събират, довеждат малко момиченце, което наричат „булка”; забулват го и то бърка в котлето и изважда пръстен след пръстен. В това време те наричат кой за какъв ще се ожени или какъв ще стане. След това всички хоро и се веселят.
В цикъла новогодишни обичаи е и т.нар. „Караманов ден“,
денят 2 януари. Той се прави в чест на прегатния добитък. През нощта срещу 2 януари из селото тръгват от къща в къща момци с песни и гайди. Наричат ги „риначи”, понеже ринат (чистят ) оборите, непочистени от стопаните от миналия ден. През тази нощ домакините не посрещат риначите, а оставят вратите незаключени и дори връзват кучетата. След като свършат работа, момците слагат чиста слама в оборите и чак тогава вземат окачената на пирон торба, оставена от стопаните. В нея има кравай, наденица, сланина, бъклица с вино и други подаръци. След обхождането и на други къщи момците се събират някъде и започват веселие. На излизане от къщите те пеят:
Благодарим на тази къща!
Да се прелива и пресилва,
сребро, злато, желто жито,
желто жито, руйно вино,
мед и масло до амина!
Този обичай е много стар и почти вече не се среща.
Вергили Атанасов
***********
Когато Пирин планина се обличала в бялата си дреха и често забулвала върховете си в мъгли, жените от Разложката котловина предели до късно през нощта, готвели чеизи на невръстни щерки, тъчели тънки шаяци, плетели чорапи. . . През късите зимни дни из сокаците често позамирисвало на опърлена козина. А срещу Нова година хурките стояли в ъглите на одаите и рано започвала шетнята около капамата.
Голямо изкуство било да се направи истинска капама, голямо изкуство и голям разкош. Но още от турско робство е останала традиция – напук на поганците във всяка къща при голям празник да се готви свинско. Изпълвали се фурните с тумбести капамеви тенджери. А още по-отдавна, когато готварските печки са били рядкост, хората седели по цели нощи и обръщали капамата на жарта.
Съдовете, в които се готви капамата, са пръстени, с тесни дъна, издути в средата и с тесни отвори. На дъното на тенджерите обикновено се слагат зелеви листа, за да не изгори капамата. После се слага голямо парче сланина и се покрива със зеле и чекане. Чекането е характерно ядене за този край. Това е червено цвекло, сложено да кисне така, както и киселото зеле.
Кокошката, която се слага в капамата, се пълни с ориз, който се изпържва добре заедно с дреболиите. От останалата плънка се правят няколко сарми. Всичко това се слага в средата на капамевата тенджера. Покрива се с чекане и зеле и над него се слага кървавица и месо. Месото може да бъде свинско или телешко. Хубав вкус придават на капамата и кокалите от гръбначния стълб на прасето. От горе пак се слага зеле и чекане и всичко се залива с две чаени чаши вода. Капакът на тенджерата се замазва с тесто. Капамата непременно трябва да ври на тих огън или да се пече в слаба фурна.
Капамата е главното ястие на новогодишната трапеза в Разложкия край.
Райна Вапцарова
*****
На чисто застланата маса гоцеделчевци поставят в съдове сурова царевица, пшеница, фасул, ориз. Най-напред се поднася тавата с питата, върху която са залепени малки колачета от тесто, изпечени до зачервяване и накичени с клончета от дрян. В едно от колачетата е поставена паричка за късмет. Членовете на семейството отчупват колачетата и ги потапят в чаша с вино.
На новогодишната трапеза се поднася свинска пача. Половин глава или краката от прасето са предварително сварени до разваряване, след това са нарязани на дребно и отново върнати в бульона. Слага се чеснов лук, дафинов лист и черен пипер. Яде се замръзнало или топло, подправено с оцет.
Не липсват и сармите. Те са приготвени от предварително запържен ориз, подправен с черен пипер или сушен магданоз. Сармите се поднасят с кисело мляко.
Яде се и яхния от кокошка.
Валентина Шейтанова
0 Коментара