Веселин Маринов винаги спазва думата си и никога не закъснява. Това са важни, чисто човешки качества, които много помагат на човек със статут на звезда в България да не бъде припознат като обикновен лигльо. Веско Маринов прави почти всяка година по един албум, има два чисто коледни албума и прави концерти по места, които дори не сме чували. Често пъти помага на хора в нужда, без никой да разбере за това. Дали харесваме музиката му или не, е въпрос на тълкуване, но това, че Веско е голям пич – е безспорно.
Веско, кажи ми, брат, как успяваш да правиш албуми толкова често? Не се ли изчерпваш, не се ли изморяваш, не ти ли писва?
Когато става въпрос за музиката, която осмисля живота ми всеки божи ден, думата „писва“ някак не звучи на място. Всичко, което върша, го правя, защото ми е приятно, защото създаването на новите песни идва от срещите с почитателите през цялата творческа година. Тогава се раждат новите идеи, новият импулс, желанието да продължаваме напред и нашето шоу, и аз като певец да се усъвършенстваме. Да се актуализира техниката, да се използват все повече нови технологии, които позволяват концертите да бъдат по-съвършени и по-оригинални.
Понякога след дълго пътуване, когато умората надвива, може би само тогава изпитвам желание да си почина. Но когато минат първите три дни ваканция и спомените от страхотните срещи, чудото, което се случва всяка вечер в тези толкова трудни дни за нашата духовност и култура, залите на градовете да се пълнят, ме обзема отново емоцията и желанието да тръгна на път. Животът ми е почти 100 процента работа.
Гостуваш ни в коледния брой на “Жената днес”. Разкажи онази история, в която си бил Дядо Коледа, когато си работил в Германия?
Тази случка ме връща назад във времето преди много, много години. Никога няма да забравя тази зима, защото беше с много сняг и много студ. Бях се прибрал за малко в България и тръгнахме за коледните и новогодишни празници за Германия заедно с моето семейство. Влязохме в Сърбия с дъжд, който премина в сняг и ставаше по-студено и по-студено. На следващия ден осъмнахме в Германия при -20 градуса. Магистралите бяха затворени на няколко места заради снеговалежи.
Моят мениджър ме покани да бъда Дядо Коледа на партито на импресарската агенция, с която работех. Всички ме познаваха и беше много оригинално с моя немски език с акцент да приветствам гостите на тържеството като един истински Дядо Коледа, идващ от далечна страна. Много се смяхме, докато раздавах подаръци. Тъй като ги познавах, се отпуснах и говорих много шеги и много пях.
Вярваш ли, че Дядо Коледа съществува?
В дните около Бъдни вечер и Коледа всеки път се превръщам в дете. Всички, които ме познават, знаят какво е за мен снегът, знаят как украсявам моя дом, офиса ми, какви изненади правя… Знаят за моите коледни концерти и коледни албуми.
Израснах в години, в които имаше много сняг и дълга зима. Не учихме със седмици. В нашия малък град движението не беше толкова натоварено и хората се придвижваха по пъртини към центъра на града, а отдалече им се виждаха само главите.
Онези картини, онези години, уникалните тържества, които правиха моите родители вкъщи, прекрасното семейство, в което израснах, са оставили в мен романтичен спомен. Аз продължавам да вярвам в чудеса и да вярвам, че Дядо Коледа го има.
Ти какъв баща си, Веско?
Едва ли ще чуете някой да казва обратното, но аз наистина смятам, че съм бил и продължавам да бъда един добър баща, който има неясен и разпилян личен живот, обсебен е от работата си и в малкото минути на почивка и отмора, осъзнава, че смисълът на този свят е неговото дете. Заради нея, всъщност, е всичко, което правя.
Йоана е млада дама с добро възпитание, която се справя с живота, има добро образование и вече е напълно самостоятелна. Чуваме се всеки божи ден и почти всеки ден се виждаме. Тя е и един от най-добрите ми приятели, с които мога да споделям всичко.
А какъв баща беше твоят баща, когато ти беше малък?
В детските ми очи моят баща беше много голям, силен, властен и с добро сърце. Бил е спортист и това държеше неговата фигура през годините много хармонична и въздействаща. Той винаги е олицетворявал силата, спокойствието, дома.
На какво те научи той и какво не успя да ти даде?
Годините, в които е израснал татко, са били много трудни – в крайна бедност, след войната. Незабравими остават вечерите, когато той ми е разказвал за моя дядо, за тежкия живот, за конете, за това как са направили нашата къща, за отношенията му с майка, за това как се е изграждал през годините от обикновено момче до ръководител на енергото в нашия град.
Именно заради това до голяма степен татко беше пример за мен как трябва човек да живее и да се труди.
Когато беше на моите години, баща ми попадна в една нелепа катастрофа, която беляза целия му живот, остави го инвалид. Премина през дългогодишно лечение и операции. Това, че вече не можеше да упражнява старата си професия, до голяма степен повлия на моя живот, докато бях младо момче и студент. Бяха безкрайно трудни години, в които не можех да разчитам на помощ от родителите ми. Но това ме научи да знам цената на всичко.
Можеш ли да опишеш детството си?
Имах прекрасно детство. Градовете, селата бяха пълни с хора и най-вече деца. Нашата улица, стадионът, училището… Те са в моите спомени заедно с прекрасните отношения и безгрижните игри. Заедно с морала, добрите учители и респекта, който имаше към училището и родителите.
Спомените за детството ми са малко тъжни, защото знам, че днешните деца никога няма да преживеят подобни безгрижни дни, защото красивите и романтични отношения между средношколците, първата любов, вълнението от първата целувка са останали в миналото. Всичко това изчезна вече безвъзвратно от нашия живот.
Обзема ме тотално безсилие, когато се замисля как растат днешните деца, с какви идеали, с каква музика в своите дигитализирани главички.
Спомняш ли си момент, в който истински си се притеснявал за Йоана като баща?
Спомням си, разбира се. Всеки родител се вълнува и очаква с трепет предизвикателствата пред детето му. Така и моята дъщеря не е била извънземна. И тя е боледувала като малка, и тя е имала много перипетии, през които съм преживявал всичко с очакване за добър край, с вълнение и с много притеснение.
Ходил ли си по родителски срещи ?
Ходил съм, разбира се, но не толкова, колкото майката на Йоана. Тя беше човекът, който извършваше основния контрол върху нейните знания в училище, подготовката на домашните… Изобщо за голяма част от възпитанието на нашата дъщеря трябва да изкажа благодарност към нейната майка, която е имала много трудно детство, лишено от ласка и обич, но като майка обгърна Йоана с цялото си внимание и обич. Тя не започна работа, докато Йоана не стана 8-ми клас и плодовете на тези нейни лишения се виждат сега.
Как се виждаш като дядо?
Виждайки как тази промяна се отразява на моите приятели, които вече имат внуци, какви неподозирани добродетели намирам в тях, след като са станали дядовци и знаейки аз колко съм чувствителен и колко обичам децата, си представям, че това същество ще обсеби цялото ми ежедневие и ще даде нов смисъл на моя живот.
Кой е шамарът, който никога няма да забравиш и заслужен ли беше той?
Когато чух този въпрос, се сетих за един неприятен момент. И веднага след това в главата ми излезе и друг, и друг. Няма как да е по друг начин, когато имаш зад гърба си повече от 50 години и от тях 34 на сцената. Срещал съм милиони хора, преборвал съм хиляди проблеми, преживявал съм предателства, разочарования от най-близки хора. Не може всичко това да затвориш в един-единствен случай. Приемам ги като начин на моето възмъжаване и узряване в този свят.
Лошото винаги върви с доброто. Като паралелен слалом. И съм убеден, че ако едното го няма, няма да разберем колко е лошо лошото и колко е хубаво доброто.
На какво успя да научиш Йоана и на какво не успя да я научиш?
Аз съм един обикновен, чувствителен и много отговорен гражданин на нашата страна и смятам, че животът ми е най-добрият пример, който мога да оставя в съзнанието на моето дете.
0 Коментара