Тончо, Йордан и Савата между революциите

Йордан Жечев ми е приятел и каквото и да напиша, изпадам в конфликт на интереси. Но пък аз ще поема този грях на плещите си.

Нещо сухо и бързо за него – син на Тончо Жечев (моля те, не ме карай да ти обяснявам кой е Тончо Жечев). Завършва Американския в Благоевград, обича джаза, занимава се с реклами. Ако има реклама, която истински ти харесва и не сменяш канала, докато тя тече – вероятно я е правил Жечев. Въобще обичам хората, които правят много ценни и запомнящи се неща, а най-обичам и тези, които има какво да кажат.

Йордан върви в живота с Аглика и Савата.

Жечев, защо най-напред не ни се представиш, ама детайлно и напоително…

В трето лице, че уж е по-освобождаващо: Йордан е на 33, занимава се с реклама, защото иска и харесва, а не защото някой го кара. Пие много червено вино, говори глупости, слуша подкасти от сутрин до вечер и в свободното си време движи нещата в две рекламни агенции: DDB Sofia и Tribal Worldwide Sofia. В другото си свободно време излиза със сина си по сокаците, а в третото си свободно време се излага пред публика. Също така, в момента Йордан си търси апартамент в София, та, ако знаете хубаво място – кажете.

Не знам какво е да бъдеш Тончо Жечев, но искам да разбера, какво е да си син на Тончо Жечев?

Париж, Париж, това е цели нощи да не спиш… Шегувам се. Татко беше възрастен (на 52, когато аз се пръквам на света), уморен и често повтарящ собствената си фраза, че “две революции са с една повече от поносимото за човешки живот”. Въпреки умората, татко имаше волята на няколко души и през деня работеше, работеше, работеше. По-важен за мен обаче бе завършекът на деня – всяка Божа вечер, всички заедно, в осем вечерта сядахме на масата и вечеряхме. Заедно. Като възрастни и равни, нищо, че татко ми наближаваше седемдесетте, а аз петнайсетте.

Кога най-често баща ти ти казваше – Ех, Йордане, Йордане…

От татко помня един, но много важен съвет. Като всяко дете тичах, скачах, бутах и дърпах света и дявола за опашката. В един от изблиците ми, мисля, че докато биех със старата дървена тенис ракета Dunlop на татко ми табуретката в хола, татко ме спря, погледна ме и ми каза съвсем, съвсем спокойно: „Йордане, недей, и то душа носи”. Та, никога не беше просто “Йордане!, Йордане!” – по-скоро винаги беше нещо с поука.

Кой е шамарът, който никога няма да забравиш?

Когато ме скъсаха на листовки, бях на 16. Беше завалял безкраен и бездънен сняг и татко окуражително ме изпрати към изпита с думите “Спокойно, и на опитен шофьор ще му е трудно, няма проблем да не вземеш книжка днес”. Като се върнах вкъщи и разбра, че дори не съм стигнал до кормуването, ме погледна толкова разочаровано, че все едно ми беше бил шамар (нещо, което той никога не е правил), ама шамар-шамар като тия по филмите, дето се чуват от четири улици по-нагоре.

Разкажи ни за твоето детство? Какви филми даваха тогава, какви книги чете тогава, какви бяха игрите тогава?

Знаеш ли, Аглика (жена ми) често ми се смее, че съм зверски гьон – нищо не помня. Помня, че си купувах дъвки Идеал, но не помня картинките вътре. Помня “Милион и едно желания”, но не помня как се казваха приятелите на мечето Ръкспин. И дали изобщо е имало приятели? Аз дори не помня всички деца, с които бяхме в един клас в училище. Мани-мани.

И после дойде Савата, нали?

Не. Савата дойде много по-късно. Първо учих малко, после работих много. В един момент работата и напрежението ни ни бяха малко и решихме, че сме достатъчно възрастни вече, за да си родим дете. Наивни хора, казвам ти.

Какво се случи с вас, когато той дойде във вашия живот?

Освен че почнахме да не спим ли? Нищо. И всичко. Сега като гледам филми с родители, се омилявам. Също така преоткрих сутрините, защото след като заведа Савата на детска градина, отивам в Коста на „Шейново” и „Кракра”, пия капучино, гледам монитора или прозореца и успявам да събера мислите си сам-самичък – нещо, което доскоро подценявах, но всъщност е много, много важно.

Чувал съм, че го оставяте да си ляга, когато пожелае, и да става, когато пожелае. Вие не сте ли чували за социалните бе, хора?!

Те, социалните, ако го вземат, ще вдигнат ръце бързо-бързо и ще ни го върнат. Така де, Савата има енергия, скача, чупи, пребива се – да е жив и здрав, ако ще и да заспива в един през нощта всяка вечер. Ако му е хубаво, кой съм аз да го спра?

Какво учиш от сина си?

Да правя, а не само да говоря. Много е лесно да му кажа “не яж вафли, защото са гадни”, но по-трудното за мен е да не понеча към вафлата и аз. Цял живот говоря и дудна, и блещя, но сега, вкъщи, пред толкова помнещ всичко съдник, най-накрая трябва и да правя.

Какво прави един родител пич?

Със сигурност, не самото родителство. Сериозно –– не знам. Предполагам, като Савата стане по-голям, пич ще ме направи това, че имам приятели навсякъде и, например, ще мога да го заведа в студиото на БГ Радио, за да гледа „Стартер“ на живо и отвътре.

На какво ще го научиш и на какво мислиш, че няма да успееш да го научиш?

Ох, много искам да не са му интересни мотори. Това, комай, е едното, от което ме е страх. Иначе –– да се опита да прави всичко и сам да си хареса каквото си хареса. Ако го науча да не казва “не“ на малките, уж безсмислени тъпотии наоколо, ще съм щастлив.

Какво правите заедно най-често?

Готвим. Преди да се роди Савата и после, докато го държах като парче месо, се опитах да си представя какво е едното нещо, което искам да му предам. И се спрях на „търпение“, защото всичко около нас е тръгнало с двеста по наклона надолу и крещи “пистааааа”. Та, понеже готвенето отнема време –– яйцето има нужда от еди-колко си минути, за да се свари, пържолата от еди-колко си минути, за да се изпече и т.н. –– понеже щеш-не щеш трябва да се научиш да чакаш, за да можеш да сготвиш дори и най-простото нещо, реших, че така ще уча Савата на търпение. Не съм сигурен колко ми се получава, но се чувствам длъжен да опитам.

Жечев, защо в рекламните блокове е пълно с тъпи реклами?

Защото половината неща в рекламните блокове са наши. Но, млъкни, сърце. Не знам, Симо, честно –– нямам представа. Може би, защото се взимаме прекалено насериозно. Или защото толкова си можем. Или защото сме мърлячи и не обичаме да изпипваме нищо. Или защото равняваме всички реклами по най-лошата, а всъщност има и добри, но решаваме да не им обърнем внимание. Или защото се мислим за нещо повече от зрителя/слушателя/читателя и му говорим като на идиот. Избери си хипотеза.

А, коя е твоята любима реклама?

Има един-единствен правилен отговор, Симо, и той е очевидният: работещата. Всичко останало е смучене от пръсти и интелектуалничане, и позьорство, и мушмороцовстване.

И как минават дните и животът  ти  извънработно време?

Нямам извънработно време. Просто правя неща, които харесвам, което пък значи, че всичко се слива и всичко е навсякъде и всякакво. Може да пиша сценарий, докато сме на почивка или обратното –– да си облека якето и да изляза да си проветря главата по средата на работен ден. Така съм омотал лично, служебно, частно, работно, общо и мое, че дори и не ми минава през ум да разплитам и деля. Супер ми е.