Христо Блажев и Благой Иванов са основатели на новото издателство Deja Book. Блажев е създателят на блога „Книголандия”, а Благой Иванов е работил като PR на издателство „Изток – Запад”. Двамата изглеждат подходящото дуо за преобръщане на издателския бизнес у нас. Ентусиазмът им е заразителен, действията решителни, а някои мнения – макар и крайни – ви карат да се замислите на колко точно вредни слухове сте повярвали още преди закуска. Последното те вероятно знаят по-добре от вас. Прочетете какво ни споделиха по тази и по други интересни теми.
Как се срещнахте и взехте решение да работите заедно? Това е доста различно от просто да бъдете добри приятели.
Б: С Христо се запознахме покрай блоговете си. Аз посещавах неговия блог с радост, той посещаваше моя с не толкова голяма радост. Блогът ми беше доста циничен, свързан с ъндърграунд поп културни теми, които не са особено популярни, но на мен лично са ми яко фетиш. Той пишеше доста активно и аз попадах често на ревюта на книги, които мен също адски много ме интересуват. Мненията ни съвпадаха, оценките ни съвпадаха. Общо взето се намерихме и решихме да се видим. Аз бях много изненадан колко е висок Христо, не го бях виждал на живо, депресирах се страшно много. Той ми донесе много книги, седнахме и не спряхме да си говорим час и нещо и така.
Х: Аз току-що бях започнал работа в „Изток-Запад”, тепърва схващах какво правя там, защото в началото си нямах и идея. Благо ми поръча един тон книги, не спряхме да си говорим и установихме, че той не е толкова дразнещ човек колкото си личи от блога му, а аз не съм толкова скучен, колкото си личи от моя. Станахме големи френдове и няколко месеца по-късно успях да убедя шефа, че яростно ни трябва някой, който да поеме маркетинга. Казах му, че имам жесток човек, не искам да го наема, а просто да се види с него. Аз бях случайно нает, може би покрай блога, а Благо беше първото целенасочено решение.
Благой, Христо ми каза, че преди да започнеш работа в „Изток-Запад” , си имал готов списък с книги, които си предлагал на различни издателства и никой не е поискал да ги издаде. Какви бяха мотивите ти да направиш този списък?
Б: Прекарах детството си в сградата, в която бяха едни от най-любимите ми издателства и (сградата на бившето кино „Култура” на площад „Славейков”, б. а.) едни от най-големите литературни агенти. Идвах в офиса на Ани Друмева, пълен с книги на английски и общо взето се чувствах като нимфоман в сексшоп. Тези книги, които бях селектирал, не бяха невероятно чудо, до което кой знае как съм стигнал. Бяха книги, които винаги съм очаквал някой да издаде на български, защото знаех много добре какво представляват авторите. Предлагах ги в много издателства, но нямах авторитет. В „Изток-Запад” успяхме да наложим някои автори и да докажем, че дори някои от тях да не се продават както сме очаквали, се приемат добре. В един момент се превърна не само в бизнес, превърна се в … Всъщност винаги е било предимно кауза и тук-там бизнес. Винаги обаче кауза.
Христо, вярно ли е, че на първата среща с шефа на „Изток-Запад” Любен Козарев си му казал, че ще му вземеш занаята?
Х: Не съм му го казал на първата среща, но шефът винаги е знаел, че моята мечта е на 30 години да имам собствено издателство. Той знаеше, че няма да работим вечно за него. Може би проблемът на бранша ни е, че има ужасно много хора в него, които искат просто да си работят някъде. Има хора способни да работят години наред на едно и също място, докато аз вярвам, че отиваш някъде, научаваш се и продължаваш. Същото е и за Благо, правехме велики книги, но не си представям как след 10 години още съм в „Изток-Запад”. Парите не са от такова значение.
Б: Наистина „Изток-Запад” е страхотна школа и Христо е прав, не трябва да има спиране, трябва да има постоянно развитие и движение.
Има ли страх у вас при новото ви начинание и как се справяте с него?
Б: Доколкото знам, един от най-рисковите фактори в живота на човека е напускане/смяна на работа или започване на някаква бизнес инициатива. Това много често са причините за самоубийство. На тоя етап ние не сме тръгнали още да се самоубиваме, но със сигурност стресът е голям, очакванията са големи. Имаме на плещите си голям товар, който е свързан с отговорности, с подкрепата на хората, които наистина ни се радват и леко примижалия поглед, тип „Клинт Истууд” на хората, които са скептични към нас и чакат да направим първата грешка, да се подхлъзнем и да паднем. Можем да се подхлъзнем и да паднем във всяка следваща крачка, разбира се, обаче точно това дава смисъл на живота според мен. Точно тия моменти, в които се чувстваш така, сякаш си на прага да ти се пръсне сърцето.
Х: Два месеца, честно, всеки ден имам чувството, че ще сляза на предната спирка – защото трамваят ми се движи по същия маршрут, по който ходех на работа в „Изток – Запад”.
Стартирахте с двама български автори, при положение че Христо до скоро изобщо не четеше български автори. На какво се дължи това?
Х: Вярно, допреди две години мислех, че всички български писатели са като Кайо (Калин Терзийски, б.р.). Не помня какво ми промени мнението, нещо прочетох. Смятам, че цялата българска литература преживя един период на дупка. Сега е моментът, сега българските автори са back on line и изптивам задоволство, че аз имам малък дял в това, защото накарах много хора да си купят книгите им. Дали Петър Делчев, дали Стефан Цанев с „Мравки и богове” – българските автори са пак на релси.
Б: Причината е свързана с превеждането и договарянето на чуждите автори. Много е трудно да договориш издаването на такъв автор, когато си стартиращо издателство. Първо, отнема много време и второ – трябва някакво портфолио все пак. В никакъв случай това не означава, че „Булото” на Мартин Маринов или „Дивата природа” на Белослава Димитрова са някакъв заместител, напротив – те бяха планирани вече така или иначе, просто изпревариха преводните ни книги.
Как ви приеха хората след новината, че стартирате собствено издателство? Очаквахте ли такъв прием?
Х: Издателства – нови – се появяват веднъж месечно поне. Очаквах хората да се изкефят, най-малкото ги лъгахме 2 месеца, че сме почнали работа като хамали.
Някой повярва ли наистина?
Б: Истината е, че няколко човека ме питаха: „Какво се случва с живота ти, човек?”
Х: А ние наистина трябваше да свършим една работа и да пренесем някои неща.
Б: Приемът беше наистина добър. Изненадващо беше, че много хора, които не ни познават добре или ни познават много косвено, ни подкрепиха. Получавахме постоянно лични съобщения от хора, които просто казват „Браво!”, „Успех!”, „Късмет!”, „Много смело!”, „Уважаваме това, което правите!”. Определям това като съпричастност към една благородна, смела инициатива като нашата. Тя наистина е смела, дали е благородна ще покаже времето, но е смела със сигурност. Няма как да угодиш на всички. Но ние ще бъдем много честни, винаги сме били много честни.
По отношение на какво?
Б: По отношение мнение. Ако някой ни попита: „Тази книга я издавате, защото искате да спечелите пари или защото просто много я харесвате?”, ще отговорим. Дори да имаме чисто търговско заглавие, вече сме селектирали 1-2 такива книги и те няма да бъдат поредният Хорхе Букай.
Х: Надяваме се да не ни се налага, но понякога трябва да направим стъпка назад, за да продължим напред.
Б: Много е важно да се намери този фин баланс между твоите приниципи и компромисите, които трябва да правиш с тия принципи, защото те са неизбежни.
Науката – откъде се появи този интерес, желанието да издавате научна литература? Това е точно толкова нетипично в наши дни, колкото и да си направиш издателство. Вие сте много крайни по отношение на религията също и ми е интересно да разбера защо?
Х: Аз не бях толкова краен, но под негово влияние станах.
Б: Така е. Аз нямам аудиторията на Христо, но ако я имах, щях най-вероятно отдавна да съм баннат от фейсбук, защото съм наистина доста краен. Защо? Добър въпрос, защо трябва да бъдеш агресивен към вярата на хората? Причината не е лична. Отношението никога не е било лично. Никога не сме имали нищо против личната потребност да вярваш в нещо. Това е нещо съкровено. Винаги сме били алергични към вярата, която излиза извън рамките на личната потребност, т.е. ако някой се прибере вкъщи и вярва в нещо и го изповядва вкъщи, ние сме ОК с това. Моята приятелка е религиозна, семейството й е религиозно, майка ми е религиозна, никога не съм имал проблем с това. Да, те са имали проблем с моето отношение към вярата по принцип, но това мое отношение никога не е…
Отношение към вярата или към религията?
Б: Много хора казват, че са различни неща, но за мен те са еквивалентни. Не можеш да си религиозен истински, без да си вярващ. Можеш да бъдеш религиозен като професия и да не си вярващ. Но няма как да приемеш, да почиташ един символ, ако… Вярата е това – приемаш нещо без доказателства, а ние сме точно срещу това. Когато някой свещеник каже, че дадена изложба е обидна и я свали от програмата, тогава ние имаме проблем. Когато се появи друг, още по-гнусен свещеник и каже, че Мадона е причинила трагедията в Лим, защото е имала концерт на дата, която не е адекватна спрямо религиозните обичаи, тогава ние с Христо имаме сериозен проблем. Цялата идея на нашата агресия, която е чисто вербална между другото…
Х: … войнственият атеизъм е в общи линии пиене на бира и говорене.
Б: Имаше една много добра карикатура: войстващият християнин размахва автомат и застрелва лекари, които правят аборти; войнстващият мюсюлманин се опасва с динамит и се взривява в автобус с деца, а войнстващият атеист размахва писалка и се опитва да напише книга. Това е разликата между нас и нашия фанатизъм, както го определят някои хора. Ние сме дълбоко хуманни по отношение на тази тема, нашата цел е да накараме хората да провокират собствените си вярвания, да зададат въпроси, да натиснат копчето и да си кажат: „Защо аз вярвам в това? Трябва ли да го проверя? На какво основание го вярвам?”
Х: Големият проблем дори не е религията.
Б: Не е просто религията, ние сме против псевдонауката. Анти Ванга, анти Дънов, българинът си ги има като идоли и не може да приеме, че някой друг ги приема за идиоти. Те са идиоти, не е само религията.
Х: Българинът дори не е толкова религиозен, той е суеверен. Аз не искам хора, които са склонни да вярват във всякакви простотии, да вярват в мен.
„Да вярват в теб”? Това е много интересно изказване.
Х: О, аз си имам едни странни хора, които да… така… Срещнах изумителни хора покрай тоя хейт между другото, които са много интелигентни.
Б: Много е важно да се подчертае – нашата омраза, нашият т. нар. хейт е към всякакъв вид суеверие, било то религиозно суеверие, било то езотерично суеверие, било то астрология, няма значение в какво глупаво нещо хората вярват според нас. Това, което е важно, е, че наистина срещнахме страхотни хора, които са наши съмишленици. Получи се естествен отбор на контактите. Аз нямам проблем с хората, които вярват, имам проблем с хората, които не търпят критика спрямо определена вяра. Ако някой дойде и ми каже „пич ти не си прав, защото”, аз няма да се обидя. Мисля, че Бърнард Шоу беше казал, че всяка велика истина започва с богохулство.
Не е ли по-конструктивно и по-ефективно, ако не си толкова краен, да се опиташ да образоваш хората, да обърнеш мисленето им?
Б: Ти си права, че когато имаш грешен начин на прокарване на дадена идея, тя се възприема неправилно. Ако имаш агресивно и цинично отношение или апел, можеш да ги отблъснеш. Обаче нашият т. нар. войнствен атеизъм и агресивен скептицизъм не е нищо повече от реакция. Ние никога не сме казвали на хората, че не трябва да вярват. Нашите реакции винаги са крайни по отношение на нещо, което вече се е случило. Бих агитирал хората да бъдат скептични към всичко. Бих заклеймил майка, която дава хомеопатия за гнойна ангина, но бих заклеймил и майка, която дава антибиотици за болно гърло. В този смисъл ние не робуваме на крайности. Живеем по-добре, отколкото във всяка друга епоха на човечеството, но много хора смятат, че живеем по-зле. И не мога да повярвам, да проумея, че човек би избрал да живее през XVI век, например. Аз не бих живял дори в средата на XX век. Това е романтична представа, поръсена с невежество. Сегашните деца са си спестили една много романтична, но и много неудобна епоха на аналоговите удоволствия – тя е безвъзвратно загубена и то за добро. Много е хубаво, че ние се дигитализирахме. В същото време не съм технофил, не съм и технофоб, смятам, че технологията е удобство и не трябва да бъде лукс. Трябва да има баланс между нещата.
Х: Социалните групи помагат на четенето, тия групи, които се формират, тая „книжна мафия” тя се формира там. С тия хора щяхме да пием кафе поотделно и никога нямаше да се срещнем. Сега сме постоянно заедно. Четенето в момента е последното ретро нещо, което хората правят.
Не смятате ли, че много хора не знаят какво да правят с това нещо, което имат?
Б: интернет е сила, да, оръжие, което тепърва ще се овладява.
Кои са непроменимите ви възприятия?
Б: Смятам, че живеем в колкото интересно време, толкова и опасно. Ние никога не сме били толкова близо до саморазрушението. Обаче аз съм оптимист. Смятам, че хората са малко по-рационални днес по една много проста причина – днешните хора са много по-образовани, чисто процентно, от хората преди три века. Най-бедните общества днес са много по-богати, образно казано богати, от най-бедните общества преди два-три века. Ние наистина живеем по-добре, независимо дали имаме все още проблеми, свързани с война, с недохранване, с безработица.
Х: Някъде четох, че средният американец се храни по-добре и живее по-добре, отколкото кралете в миналото.
Б: Ако седнеш в Италия например в една средна пицария, ти ще имаш далеч по-вкусна, питателна и разнообразна храна, отколкото е имал Луи XVI да кажем. Хората не се замислят за тези неща.
Х: Мислех, че съм комунист, бях вярващ, четях езотерика – минал съм през всичко това и една книга ми промени живота. „Свят, населен с демони” на Карл Сейгън. Прочетох я в рейса Варна – София.
Б: Карл Сейгън наистина може да ти отвори очите.
0 Коментара