Как започнах?

„Исках да имам приятели, да не съм изолиран. Но момчетата вземаха наркотици, само аз бях отвън. Нямаше какво да правя, щом се надрусат. Приеха ме, когато станах един от тях.“

„Бях толкова доволен от себе си. Опитах и се почувствах силен. Светът става мой. Думите на баща ми, че от мен нямало да излезе нищо, вече не ме засягат. “

cocaine-396751_960_720

На езика на психологията началната наркомания означава най-често: виж ме, забележи ме, обърни ми внимание. Обичай ме, какъвто съм! Повечето от младите наркомани са деца на разведени или на много успешни в кариерата си семейни двойки, които нямат време да общуват с децата си. Момчетата и момичетата не се чувстват обичани. „Как си, моето дете? Какво стана днес?“ Всъщност не необходимо да отделим много време. Достатъчни са два-три въпроса от този род, но да изслушаме отговора с искрена топлота и непресторен интерес.

Обикновено начеващите наркомани са същества, неудовлетворени от себе си, от живота си. Страхуват се от самота и провал. От неуспехи и разочарования. Не умеят да споделят с родителите си своите трудности и страхове. Или не умеят да накарат родителите си да ги чуват. Затова търсят емоционално взаимодействие навън.

Наркоманията е проблем на семейните отношения, дори когато детето ни е убедено, че е посегнало към наркотиците само заради силни усещания.

Ако се откажа, ще ме забравят отново

Според Диана Вълкова, психолог в Центъра по психопрофилактика към Министерството на отбраната, през който минават всички донаборници, наркоманите са преди всичко от среда на родители интелектуалци и на хора с много пари.

„Една от пациентките ми, днес на осемнайсет, взема наркотици цели пет години. Ако не се бе разболяла от хепатит, майка й, разведена, преуспяваща в бизнеса жена, изобщо не би забелязала! Майката е много авторитарна, от нея едва чувам гласа на дъщерята, когато идват на семейна терапия. „Исках да привлека вниманието й – казва дъщерята. – На тринайсет-четиринайсет от време на време опитвах нещо да сготвя. Да я изненадам. А тя се връщаше и изхвърляше яденето, крещеше, че съм изхабила продуктите.“ Момичето казва: „Защо да се отказвам от наркотиците! Сега тя се страхува за мен, мисли ме, забелязва ме. Ако оздравея, пак ще изпадна от съзнанието й.“

Сигурно с наркотиците съм искала да помогна на родителите си да станат близки, признава шестнайсетгодишна наркоманка. Бащата е бизнесмен, който прекарва повечето си време в чужбина. Сега родителите й непрекъснато контактуват заради нейния проблем.

Започналите на 18 се справят по-лесно

На дванайсет-четиринайсет се изгражда моделът за справяне с кризите и проблемите в живота. Увлечеш ли се тогава по наркотиците, няма да се научиш да взимаш каквито и да е други решения за собствената си съдба освен: „Гадно ми е, кофти ми е, ще си смръкна…“ А на осемнайсет момичетата и момчетата вече са изградени хора. Личността им има сили, които могат да се преборят не само с наркотика.

„Няма да се виждаш повече с тези хора! Забранявам!“ – крещят повечето родители, щом разберат какво се е случило. Но за децата това означава, че не уважават техните приятели. Попитайте ги защо искат да бъдат точно с тези хора. Как е започнало всичко. Какво им е липсвало.

Не загубвайте контакт с детето си през пубертета, ако започне да се затваря. Щом не иска да споделя, споделяйте вие: ваши тайни, ваши проблеми, ваши мечти и желания… Вашите чувства.

Дванайсет-тринайсетгодишен посяга към наркотиците, за да каже: „Аз съм свободен човек. Аз съм голям. Аз съм важен.“

Какво друго може да му предложите, за да го накарате и без наркотици да се чувства така?

Сигнални лампи

  • Белези по ръцете, пресни червеникави убождания, подутини.
  • Порязани пръсти при счупване на ампулите. Парченца стъкълца попадат в джобовете или в маншетите. Игли и спринцовки из къщата.
  • Лимонената киселина изчезва или намалява. С нея се приготвя дрогата.
  • Обгорени метални капачки от бутилки. В тях се прави извлек от лекарства.
  • Част от филтърната хартия на цигарите ви е измъкната. С нея се филтрира извлекът.
  • Зениците при наркоманите се разширяват. Прекалена напрегнатост, раздразнителност, импулсивност, агресивност, мнителност, безсъние, бърза смяна на емоциите, халюцинации.
  • Силна загуба на тегло, стомашно-чревни и чернодробни смущения.

Наркотиците

Хероин – пристрастяването за цял живот е неизбежно. Продава се на ампули или на прах за смъркане. В началото се появява силна еуфория, необикновена самоувереност. Затова юношите го търсят. При продължителна употреба води до раздразнителност, агресия, безкритично самочувствие, криминални деяния. Силна загуба на тегло, стомашно-чревни и чернодробни смущения.

Кокаин – предизвиква еуфория, превъзбуда, повишава самооценката, в началото премахва умората. При честа употреба – силно повишено желание за контакти, изключително много говорене. При редовна употреба – прекалена напрегнатост, раздразнителност, импулсивност, агресивност, прекалена двигателна активност, сърцебиене, повишаване на кръвното, мнителност, безсъние, халюцинации.

ЛСД, мескалин – във форма на капки, капсули, прахчета, специални марки, които се облизват. Предизвикват сънища наяве. Час след употребата – силна раздразнителност, емоционална лабилност, смущения във възприятията. За кратко време емоциите бързо се сменят, противоречиви чувства. Халюцинации със сцени на ужас.

Хашиш, марихуана – смятат се за слаби, но те са вратата към хероина. Приповдигнато настроение, засилено желание за контакти, сексуална възбуда/разширени зеници. Следва отпуснатост, апатия, нарушена ориентация.

Лепила, аерозоли- опиянението настъпва след пет минути дишане. По-късен ефект – виене на свят, нарушена координация, обща мускулна слабост, потиснати рефлекси, сънливост, намалено зрение, неясна реч.

Екстази- последният хит на наркотиците на българския пазар, синтетичен. Разпространява се главно в дискотеките и нощните барове, цената на една таблетка е от 8 до 12 хиляди лева. На таблетките има изрисувани зайче, куче, танцьорка, рокер. Токсична намеса върху мозъка. Остри психози и трайни промени в психиката. За да може да се заспи след „таблетките на щастието“, мнозина пушат хашиш за отпускане.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара