Синът ми донесе слаба бележка по география. Това ме изкара от равновесие. Добре, нека с математиката не всичко да е наред. В края на краищата и аз нямам кой знае колко аналитичен ум. Нека в едно изречение засега да прави седемнадесет грешки. И аз не научих правописа отведнъж. Но география — какво по-просто от това! Вземи учебника, чети и запомняй…
— Разбираш ли, татко, не можах да намеря на картата Австралия — безгрижно ми обясни синът причината за неприятностите си в училище.
Кипнах:
— Защо тогава ти купих глобус и закачих на стената карта? За да се интересуваш от време на време за планетата, на която живееш. Изобщо съмнявам се интересува ли те нещо. Такива като тебе не стават нито Магелановци, нито Гагариновци. Така не може да продължава. Къде ми е каишът?
— Една минута! — той застана между мене и гардероба. —
Не е педагогично да се бие с колан.
И въобще децата не трябва да се бият.
— Как така не трябва? Моят баща на времето все с каиша ме учеше как да живея и ето, че от мене стана човек.
— Тогава времената са били други. А сега не се препоръчва така да се възпитават децата, първо, за да не се травматизира психиката им; второ, за да не ги отблъсквате от себе си. Ти да си чувал нещо за отчуждаване между родители и деца?
— Кой ти каза тия работи? — едва се опомних от учудване.
— Нима не слушаш радиопредаването „За вас, родители“? Аз го следя и зная, че детето е много впечатлително. Не е трудно да го наплашиш. А какво може да се постигне с наплашено дете?
— Но и от такива, които не се учат добре, също няма голяма полза, —спрях потока от красноречие.
— Най-ужасното е, че след такова наказание детето може — той кимна към гардероба, където висеше коланът — съвсем да се затвори в себе си. За това писаха и в настолния календар. Ще взема да се затворя — какво ще правите тогава с мама?
— Добре — казах аз, — ти ме убеди. Този път няма да пипам колана. Но ще направим друго — няма да излизаш на улицата, докато не си научиш уроците.
— А известно ли ти е, че такова наказание не само че е непедагогично, но е и вредно за здравето на детето? Лишено от чист въздух, то губи съня си, апетита, отначало започва да слабее, а последствията могат да бъдат и трагични.
— А, тебе такива работи не те заплашват, ти си ми здраво момче — не без гордост забелязах аз.
— Според твърденията на медицината драматичната развръзка не настъпва веднага, а се прокрадва незабележимо — не се предаваше синът ми.
— Тогава — казах аз — през цялата седмица ще ти бъде забранено да ядеш сладки работи. Постарай се да забравиш за тях.
— В никакъв случай — беше отговорът. — Чел съм, че злоупотребата със сладки неща е толкова вредна, колкото и пълното лишаване от тях. Работата е следната: сладките работи, това са — да ти го обясня по-просто — въглехидрати, а дефицитът на въглехитрати в организма нарушава обмяната на белтъчините.
Това може да доведе до сериозна травма на всички жизнено важни функции.
— Само без травми — предадох се аз. — Като начало нека да изберем най-безвредното наказание. Няма да получиш нито една копейка за сладолед отсега нататък. Поне за следващите две седмици.
— Нека да бъдем по-разумни, татко — укорително ме погледна синът ми. — Ти прекрасно знаеш, че не мога да понасям млякото и млечните произведения от типа на сирснето, сметаната, киселото мляко. Така че сладоледът — това е единственото млечно произведение, което съм в състояние да приема.
Обезсилен от продължилите твърде дълго педагогически дебати, аз се отпуснах в креслото и направих опит да се съсредоточа.
— А може би — плахо предложих аз — да те лишим от гледане на телевизия? Поне за няколко дни. Тъкмо ще имаш време по-сериозно да се заемеш с географията.
— За съжаление, също не — поклати глава синът ми. — Съвсем наскоро тъкмо по този въпрос се говореше в телевизионното предаване „В семеен кръг“. Главният източник на информация е телевизорът. Да се забрани на децата да гледат програмите на телевизията, значи да бъдат обречени на интелектуално изоставане.
Още не бях успял да си отворя устата, когато той бързо добави:
— Впрочем това се отнася и за киното, и за стадиона.
— Тогава не би ли ми подсказал как да те наказваме? — ехидно го попитах яз.
— Да ти подскажа, защо не — съгласи се синът ми. — Накарай ме за кратко време да науча някакъв рядък език, например есперанто.
— Добре, но как ще проверя, че ти си овладял този език?
— Ще го научиш заедно с мене…
— Знаеш ли, с есперантото май няма да стане нищо. Баба ти твърдеше, че притежавам рядка неспособност да уча чужди езици.
Помислих още малко и протегнах ръка за колана.
0 Коментара