Кой родител не изтръпва при мисълта, че хрисимото му отроче може да попадне на прекалено „отворени“ приятели, които да го изкушат с всички земни пороци? А пък ако си знаете, че и отрочето не е от баш хрисимите, кошмарът става пълен.

sad-girl-236769_640

За да се спасят от него, майките тип „орлици“ започват да бдят над чедото още от най-невръстните му години. Сами му подбират компании, следят какви са другите деца в детската градина и в училище, вдигат скандали на учителките, ако съседчето по чин е „неподходящо“, дебнат кой се обажда по телефона да пита за домашните и т.н.

Подобен подход обикновено води до точно противоположен на желания резултат. За да се отърве от задушаващия контрол. хлапето започва да хитрува, да лъже и в края на краищата жадно се устремява точно към възможно най-хулиганската компания поради баналния факт, че

забраненият плод е най-вкусен

Много по-разумно е детето да не бъде лишавано от естествената си среда, в която има и палави, и направо необуздаеми пакостници, а за опасните за него изкушения да се водят спокойни и аргументирани разговори. Не че този начин гарантира имунизация от лошо влияние, но поне дава шанс на самото дете да осъзнае кое точно е лошото.

Съпоставката е проста. Вземете едно нормално буйно момче, на което от малко му се натрапва да си играе единствено с момиченца, защото с момчета „само се бие и цапа“. Вземете и едно нормално любопитно момиче, на което родителите първи са разрешили да опита вкуса на “цигарата, за да реши само дали му харесва. Щом навлезе в пубертета, момчето ще започне да се зъби на властната си майка и да бяга от часовете в училище с най-големите двойкаджии,

за да се бие с тях и да доказва на себе си, че е „мъж“.

Щом напъпи пък момичето, то ще се подхилва на измъкваните от джобовете на приятелките смачкани цигари и ще се фука: „Аз ехееей откога съм ги пробвала! Гадно е!“

Разбира се, нещата рядко са толкова черно-бели. Понякога и най-толерантният подход се оказва безсилен да овладее изкушението на неизвестното и увлечението по вкуса на компанията. Ето я довчерашната отличничка, която е чула от родителите си всичко за секса още 5-годишна, която е гледала филми за наркомани и отдавна знае какви са спринцовките, пръснати по детската площадка в парка. Въпреки всичко това тя ненадейно къса с досегашната си най-добра приятелка – другата отличничка в класа, и започва все по-често да ходи на гости при съученичката, чиито родители все ги няма вкъщи, но пък там е по-големият й брат с неговата

весела и предизвикателна компания

Какво правят, можете само да гадаете. Дори и да звъните на онези родители, дори и да разпитвате за сина им и компанията му, няма да ви олекне. Въпросните родители може би също смятат, че техните деца са най-добрите, може би изобщо не знаят какво става в тяхно отсъствие, а може и да ви се обидят, че подозирате отрочетата им в разлагащо влияние. Отгоре на всичко може и да са прави. Защото хлапетата може просто да се забавляват. Както всеки го е правил на тази възраст. Я си спомнете вашите някогашни „терени“ с „магнети“ и „пиячка“ или беседката в градинката до училището, където тайно пушехте след часовете…

Кой не е минавал през това? Въпросът е

да не се прекрачи тънката гранииа към по-страшното.

Защото днес времената наистина са по-жестоки. Стресирани сме ние, стресирани са и децата ни. И дрогата днес е достъпно бягство от всичко, което тежи. В битката с това зло майките тип „орлици“, изглежда, имат повече шансове. Просто защото заради навика си да се концентрират върху чедото бързо ще забележат първите признаци и ще могат да реагират навреме. Другите, тип „приятелки“, може и да изпуснат нещата от контрол още преди да усетят какво става. Идеалният вариант, разбира се, е кръстоската между тези два типажа – когато родителите ненатрапчиво и тактично все пак постоянно се интересуват какво точно става с детето им и какво го влече. И когато вместо да забраняват лошите компании, се опитват

да опозная най-добронамерено приятелите му

и заниманията им. Как да реагирате обаче, ако все пак се окаже, че тарторът на тайфата участва, примерно, в разбиване на мазета? Или че новата приятелка на дъщеря ви се занимава с един по-особен тип услуги? Естествено, трябва да направите всичко възможно, за да откъснете отрочето си от тази среда. Но тая работа не става лесно – то вече не е малко детенце, характерът му в тази особена „преходна“ възраст е опасно експлозивен. И резките действия могат да доведат до бягство от къщи, че и от страната, и до пълно затъване. Универсални рецепти тук няма. Единственото сигурно е, че ще се побъркате от притеснения. Но това не бива да пречи на разумните ви ходове. Те трябва да са съобразени с конкретната ситуация и с особеностите на детето ви, но в много случаи

голям помощник се оказва спортът

Често пренебрегвани от днешните родители заради английския и компютърните курсове, физическите занимания си остават незаменимо средство за изразходване на енергията на тийнейджърите и за утоляване на тяхната жажда за самоизява. Освен спортните клубове има все още – слава Богу! – и читалища. С курсове по латинотанци, с театрални състави, с школи по китара. Най-важното е, че ако успеете да примамите хлапето там, вие ще му създадете и нова среда, и нови цели. Да не говрим, че ако събудите интереса му и го спечелите да ходи на тренировки или курсове редовно, то просто

няма да има време за старата си опасна компания.

Нещо повече – може дори да запали и нея с новото си увлечение. Въпросът е наистина да му стане увлечение. И тук, разбира се, ще трябва да случите на треньор или преподавател. Тъжното е, че ако детето ви е кривнало към „лошите“ заради натрапващото се днес усещане как тъкмо и само „лошите“ успяват да се „уредят“ в живота, тогава плуването или танците ще са слаба залъгалка… Все пак дайте му я и се опитайте да потиснете умората си от очакването нещо да се про-мени в света наоколо.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара