Всяка година децата на Дж. Р. Р. Толкин получавали писма от Дядо Коледа, изписани с треперлив почерк и украсени с изящни цветни картинки. В тях се разказвали великолепни истории за приключения и пакости, за битки с гоблини и пиршества с елфи. За вълнението на децата допринасял и начинът на получаване на писмата – понякога пуснати през комина, друг път донесени от пощальона, а веднъж оставени в дневната до пресен отпечатък от заснежен ботуш.

Cover-Pisma-ot-dyado_KoledaПървото писмо пристигнало през 1920 година, когато Джон, най-големият, бил тригодишен; и в продължение на повече от двайсет години, през детството и на другите три деца, Майкъл, Кристофър и Присила, писмата продължавали да пристигат всяка Коледа.

В книгата са събрани великолепни истории за приключения и пакости, поместени са множество извадки с уникалния почерк на Дядо Коледа, както и почти всички негови рисунки. Bключена е и азбуката, измислена от Полярния мечок по модел на гоблинските рисунки по стените на пещерите, където той се изгубва; а също така и писмото, написано с тази азбука, което праща на децата. Всяка илюстрация, марка и плик, изработени лично от Дж. Р. Р. Толкин, представляват същинско произведение на изкуството.

„Всички деца, чиято отвореност към нови светове не е била попарена от досега с комиксови герои и просветени учители, ще се влюбят в тази книга.“, казва сър Тери Пратчет.

„Писма от Дядо Коледа“ излиза с твърди корици на 9 декември.

Дж. Р. Р. Толкин бил многостранно развита личност. Пишел стихотворения, имал куп „безумни хобита”, преподавал в Оксфорд, бил част от поддържащите отряди при щурмуването на редута Швабен, същевременно хранел мечта да изкове митология на Англия.  Докато пишел „Силмарилион“ и „Властелинът на пръстените”, Толкин вярвал, че в определен смисъл пише истината. Не че смятал, че елфи, джуджета и орки някога са бродели по земята, но чувствал и се надявал, че историите му са един вид въплъщение на дълбока истина.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара