Има някаква негласна легенда около този приключенски филм, създаден върху легенда. Митологията в случая е свързана повече с името на отдавна спрягания за „Оскар” Леонардо ди Каприо, отколкото с режисурата на отдавна доказалия се като успешно рушащ различни табута Алехандро Гонсалес Иняриту („Beautiful”, „Вавилон” и др.).
Този път освен режисьор той е още и съсценарист (заедно с Марк Смит), и продуцент на филма, в който всеки детайл е от значение, а камерата следи и най-малкото трепване на актьорите. Сега обаче виждаме ди Каприо в компанията на Том Харди (мощен дует, както се и очакваше) и в много въздействаща роля на мъж, пиещ от индианската мъдрост и от натуралния живот с пълни шепи – роля, която със сигурност му отива, а и вече му донесе късмет с наградата „Златен глобус” за най-добър актьор. Заслужено. Филм за пътя, който един мъж изминава към себе си. История, която върви все повече навътре, отколкото навън. „Завръщането” е и апология на мъжеството да устояваш принципите си, дори когато те предават собствените ти хора. Да се превърнеш в звяр, по-голям от голямата мечка, която те е нападнала. И да бъдеш човешко същество в моменти на сила и слабост.
Хю Глас (изигран от Леонардо ди Каприо) е реално съществувал човек, планинец, който е изкарвал прехраната си с търговия с кожи. Планинците били сурови хора от Скалистите планини, които преборвали дивата природа, а често и индианците по пътя си, за да занесат кожите от планините до търговците. Западът все още бил див.
През 1823 година траперът Глас е нападнат от мечка гризли, докато прекосява планините заедно с експедиция от други ловци. Тежко ранен той е оставен от водача с двама планинци, за да се възстанови. Другарите му обаче са сигурни, че няма да оживее, взимат всичките му оръжия и го изоставят в планините, като лъжат, че е умрял. Прекрачвайки всякаква представа за лимит на човешките възможности, Глас успява да оцелее, воден от желанието да отмъсти на тези, които са го изоставили и ограбили.
Във филма Леонардо ди Каприо изрича вероятно не повече от 5 изречения, но цялата палитра от емоции, които го владеят, е изписана на лицето му, както и във всяка мъчителна крачка, докато пълзи обратно към лагера, сякаш изскочил от света на мъртвите.
И ако има разочаровани от идеята на Иняриту да направи филм, където отмъщението е двигател, то едва ли някой има колебания за могъщата игра на ди Каприо.
0 Коментара