Бурни емоции и пресен зарзават са усукани гениално в книгата на гръцкия драматург Андреас Стайкос „Опасно готварство“. За страст и ревност между двама съседи, влюбени в жена вамп, която пие чувствата им и яде манджите им, една от друга по-апетитни.
Литературата прелива от шедьоври, в които е вплетена кулинарията – от еротичните оди на Виктор Юго, посветени на прасковите, до пикантния хумор на Джон Ланчестър, заливащ пиперливите историйки в „Дългът към удоволствието“. В сборника си „Кошмарите на един чревоугодник“ оригиналният журналист, покойният Цаньо Сърнев също предлага пиршества за масата и душата. Изброяването лъкатуши напред и назад из световната литература и може да продължи дълго. Избрах емблематични рецепти от романи, които ви сервирам, за да се насладим отново. Заедно.
Първо в менюто е
„Задушеното на разочарованието“
Ястие, което бележи кулминацията в „Опасно готварство“. Двамата съседи рогоносци довършват един задушен заек примирени, че имат обща любима, и единствената им утеха е, че с тях тя всъщност мами съпруга си.
Задушен заек
Нарязан на порции, заекът се маринова в три четвърти литър бяло вино, с три супени лъжици оцет, две супени лъжици зехтин, един дафинов лист, стръкче мащерка, нарязана голяма глава лук, две скилидки скълцан чесън, стръкче магданоз, малко стръкче целина, средно голям морков, нарязан на кръгчета, бахар и пипер на зърна, две карамфилчета. След 24 часа в маринатата отцеждаме добре парчетата заек, поръсваме ги със сол и пипер и ги запържваме в половин купа зехтин, докато порозовеят. Прибавяме маринатата, като я прекарваме през ситен гевгир, една купа говежди бульон, една купа сок от пресен домат, подсилен с лъжичка доматено пюре, половин чаена лъжичка захар, пипер и бахар на зърна, две карамфилчета, един дафинов лист, сол и пипер.
Варим на бавен огън един час и прибавяме половин килограм микроскопични, съвсем кръгли сухи лукчета, от които внимателно сме обелили люспите, като преди това леко сме ги изпържили. Още половин час варим на тих огън.
„…Мина много време, а Дамоклис и Димитрис, вече неразделни приятели, с всеки изминал ден все по-силно се влюбваха в Нана. Първата годишнина от раздялата те отбелязаха с дълбоко благоговение над чиния с коливо…“
Коливо
Оставяме 500 грама жито да преседи през нощта във вода. След това го варим два часа. Като свалим от огъня, оставяме житото във водата да изстине и набъбне. Отцеждаме го и го разстиламе върху кърпа, за да изсъхне. След това поставяме житото в купа за салата и прибавяме две супени лъжици натрошен сухар, три лъжици пудра захар, една трета купичка ситно счукани орехи, една трета купичка също добре счукани бадеми, една супена лъжица счукан в хаванче кориандър, три стръкчета ситно нарязан магданоз и половин купичка яркочервени зрънца нар.
Лук в паелята на Монтаблан
Книгите на испанския писател Мануел Васкес Монталбан са пропити с дъх на паеля, сладки с извара и много, много бяло вино. Спомнете си неговите „Безнравствени рецепти“, трилогията „Самотата на менажера“, „Южни морета“ и „Татуировка“. Ето ви един показателен диалог от криминалето „Южни морета“, в който частен детектив разследва странното изчезване и убийството на строителен предприемач. Покрай кървавата история Карвальо (детективът) не пропуска да закусва, обядва, вечеря и напива сам или в компания. Сега е на гости на двама приятели, които могат да му помогнат в разследването и готвят най-прочутото испанско ястие.
– Какво е това?
– Лук.
– Лук в паелята? Откъде го измисли? Лукът разкашква ориза.
– Глупости. В моя край винаги слагат лук.
– В твоя край какво ли не правите, за да се самоизтъкнете. Лук се слага в ориз с риба или треска и се готви в тенджера, в тенджера, разбираш ли?
– Аха! – възкликна Фустер и изхвърли лука в кофата за боклук. – Съвсем ясно ти бях казал. Половин килограм ориз, половин килограм заешко, половин пиле, четвърт свински гърди, четвърт кило момици, две чушки, два домата, магданоз, чесън, шафран, сол и толкова. Всичко останало е чуждица… И накрая няколко охлювчета за украса. Само те липсват, Пепе. Сега ще опиташ истинската нашенска паеля, такава, каквато са готвили, преди рибарите да я опорочат и да задушат рибата в запръжки!
Като гореща вода за шоколад
Това е класика в любовно-кулинарния жанр. Всяка от 12-те глави в романа на мексиканската писателка Лаура Ескивел е посветена на различен месец от годината и започва с готварска рецепта. Действието се развива главно в кухнята, а героинята Тита страда и плаче. Сълзите й са причинени от невъзможна любов, но понякога и от рязането на лук.
Март. Пъдпъдъци със сос от листенца на розов цвят
Мъжът, когото Тита обича, току-що й е подарил букет рози. Той обаче е женен за сестра й и ужасната им майка заповядва на девойката да разкара цветята. Тогава покойната готвачка Нача нашепва ототвъдното на Тита стара индианска рецепта:
Продукти: 12 рози, за предпочитане червени, 12 кестена, 2 супени лъжици краве масло, 2 чаени лъжички царевично нишесте, 2 капки розово масло, 2 супени лъжици анасон, 2 супени лъжици мед, 2 глави чесън, 6 пъдпъдъка, 1 питая (сла-дък плод на тропическо растение от семейство Кактусови).
Начин на приготвяне: След като венчелистчетата на розите се откъснат, те се счукват заедно с анасона в хаванче. Отделно кестените се запичат върху подницата, обелват се и се сваряват. След това се смачкват на пюре. Чесънът се нарязва наситно и се запържва до златист цвят в маслото. Когато стане прозрачен, към него се прибавят пюрето от кестени, медът, счуканата питая, листенцата с анасона и сол на вкус. За да се посгъсти сосът, може да се добавят и две чаени лъжички царевично нишесте. Накрая сосът се прецежда през цедка и се добавят две капки розово масло, не повече, за да не се прекали със силната миризма. Веднага щом се добави подправката, сосът се маха от огъня. Пъдпъдъците (предварително почистени и запържени) се потапят само за десет минути в този сос, за да поемат вкуса му, и се изваждат.
„Афродита – приказки, рецепти и други афродизиаци“
В този роман пътепис и готварска книга Исабел Алиенде забавлява с анекдоти от собствения си живот, с преживявания от многобройните си пътувания и своеобразен коктейл от кулинарни рецепти, съвети за пробуждане на сетивата и обширна библиография за чувствеността. Алиенде посвещава еротичните фантазии „на веселите влюбени и – защо не – на уплашените господа и унилите дами“.
„…Петдесетте години са като последния час от деня, когато слънцето вече е залязло и усещаш естествена склонност към размишления. Мен обаче здрачът ме подтиква към прегрешения и вероятно заради това навръх петдесетте се впускам в разсъждения за връзката си с яденето и с еротиката, за изкушенията на плътта, които ме привличат повече, макар че не на тях, уви, съм се отдавала най-често. Разкайвам се за диетите, за вкусните блюда, които съм отказвала от суетност, така както съжалявам за всички пропуснати случаи да правя любов заради недовършена задача или от пуританска добродетелност. Разхождайки се из градините на паметта си, откривам, че спомените ми са обусловени от сетивата.“
***
„Да намериш оправдание за поредния сборник от рецепти и еротични съвети, не е лесно. Всяка година се появяват хиляди подобни и, откровено казано, не знам кой ги купува, защото още не съм срещала човек, който да готви или да се люби по учебник. Ние, хората, които печелим хляба си с труд и се молим скришом, като вас и мен, импровизираме, доколкото можем, с тенджерите и в леглото, използвайки всичко, което намерим подръка, без много да му мислим и без особени превземки, благодарни на огромния късмет, че все още имаме зъби и кого да прегърнем. Защо тогава пиша тази книга? Защото идеята да научим нещо за афродизиаците ми се струва забавна и се надявам да се окаже такава и за вас. Следващите страници са опит да се доближа до истината, макар че това невинаги е възможно. Какво бихме могли да кажем например за магданоза? Понякога човек трябва и да си измисля… От незапомнени времена човечеството е прибягвало до вещества, трикове, магии и игри, заклеймявани като перверзии от сериозните и добродетелни люде, за да стимулира любовното желание и плодовитостта. В случая последната не ни интересува – достатъчно много чужди деца има вече по света, така че ще се съсредоточим върху удоволствието…
Целта на афродизиаците е да подбуждат към плътска любов, а губим ли време и сили за тяхното приготвяне, не бихме могли да се насладим на ефекта им; затова сме избегнали дългите рецепти, освен в няколко крайни случая, като при нашите блюда за оргии…
Тук няма да срещнете нито перки от акула, нито тестикули от потентен гном, защото не успяхме да ги открием в близките супермаркети. Ако изпитвате нужда от такива крайности, за да засилите либидото или желанието си да се любите, нашият съвет е да се обърнете към психиатър или да смените партньора си. Ние ще говорим само за чувственото изкуство на храненето и неговото отражение върху любовното изживяване, ще ви предложим рецепти с продукти, които могат да се приемат през устата и не причиняват смърт – поне не внезапна, – а освен това са и вкусни. Затова изключваме броколи. Ограничили сме се до най-обикновените афродизиаци като стридите, които можеш да всмукнеш от устните на любимия, според незаменимата рецепта на Казанова, послужила му да съблазни две палави послушници, или ефирния крем от мед и стрити бадеми, който избраниците на Клеопатра облизвали от срамните й части и изпадали в захлас, както и до някои съвременни рецепти с по-малко калории и холестерол.
Не предлагаме свръхестествени отвари, защото това е практична книга и знаем колко е трудно да се снабдиш с лапа от коала, око от саламандър или урина от девица – три природни вида на изчезване.
***
„Апетитът и сексът са двата мощни двигателя на историята, които съхраняват и продължават рода, пораждат войни и песнопения… След като направих няколко пълни обиколки около света на афродизиаците, стигам до заключението, че единственото нещо, което наистина ме възбужда, е любовта.“
***
„Веднъж чух един прочут дизайнер да казва на булимична манекенка, докато наместваше оскъден полупрозрачен парцал за седем хиляди долара върху кокалите й, че най-красивата женска дреха е сияйната усмивка. Понякога това е всичко, от което човек се нуждае, но за съжаление аз самата го открих прекалено късно, след като бях пропиляла голяма част от живота си в скърцане на зъби от яд пред гардероба и бях достигнала възрастта, когато голотата не е особено приятна гледка.
Всичко, сготвено от любим човек, е сладострастно, особено ако и двамата участват в приготовленията и използват случая, за да се разсъбличат весело, докато белят лук или чистят артишок.“
Ето три от рецептите, събрани от Исабел Алиенде и нейната майка Панчита Льона:
Ордьовър
Познавам един плейбой с няколко брака зад гърба си, чието единствено кулинарно умение са ордьоврите: приготвя ги с монашеска всеотдайност и ги държи винаги пресни в хладилника си в спалнята. Поднася ги, когато пристъпи към ухажването, както и за възстановяване на силите между две страстни прегръдки. Количествата са достатъчни за двама въодушевени и лакоми любовници или за четирима с по-кротък темперамент.
Адамови ябълки
Не знам откъде идва това абсурдно име. Може да се приготвят от всякакъв вид птиче месо, идеални са за рециклиране на остатъците от предишния ден. Това е само една от възможностите, вие сами измислете други с плодове афродизиаци според сезона.
Продукти: 2 чаени чаши сварена и нарязана на кубчета пуйка или друга птица, 1 чаена чаша пресни или консервирани праскови или кайсии, нарязани на кубчета, 3 супени лъжици смлени орехи, 1/2 чашка ямайски ром.
Приготвяне: Ако използвате консервирани плодове, извадете ги върху абсорбираща хартия. Полейте ги с рома и ги разбъркайте със смлените орехи. Нанижете на клечки за зъби по едно парче птиче месо и парче плод.
Патица с праскови
Обикновено патицата се готви със страх, защото често става твърда като гума или плува в собствената си мас, но ако човек разполага с време, тази рецепта е сигурна. Не си струва да се готви половин патица. С тази рецепта ще се нахранят 4 до 6 сътрапезници, но може да се поднесе и като единствено блюдо за двама влюбени с добър апетит, готови да му се наслаждават бавно, а по-късно да възстановят силите си с остатъците.
Продукти: 1 патица (горе-долу килограм и половина), нарязана на порции, 1 консерва от 250 г праскови със сок (на половинки), 2 супени лъжици сок от лимон, 4 супени лъжици растително олио, 1/2 чаша херес или друго сладко вино, 1 чаена чаша птичи бульон, 1 дафинов лист, 1 скилидка счукан чесън, 1 супена лъжица захар, сол и черен пипер.
Приготвяне: Измийте патицата. Подсушете я, натъркайте я с лимон и запържете парчетата в тенджера с много сго- рещена мазнина и захар. Добавете птичия бульон, сока от прасковите, виното, чесъна и подправките. Варете под похлупак 1 час, като внимавате да не се залепи. Извадете парчетата месо и ги сложете в съд от огнеупорно стъкло. Махнете дафиновия лист от соса и оберете мазнината – най- добрият начин е да изстудите яденето, докато мазнината се втвърди, и после да я отстраните с лъжица. Украсете блюдото с тънки резени праскови, сипете отгоре соса, запечатайте съда с алуминиево фолио и го пъхнете в гореща фурна за 15 минути, преди да го сервирате.
Тиквички с къри
Приготвят се бързо и резултатът е екзотичен. Ако кръстите блюдото с някое ориенталско име, вдъхновено от „Хиляда и една нощ“, ще произведете без усилие страхотно впечатление. Поднесете с гарнитура от бял ориз или – за по-еротичен ефект – ориз с шафран.
Продукти: 4 средно големи тиквички, 1 супена лъжица олио, 1/2 глава настърган лук, 1/2 настърган морков, 1/2 чаена чаша сметана, 1 чаена лъжичка къри на прах, 2 супени лъжици настърган кокосов орех, 1/2 чаена чаша кокосово мляко (или сладко вино), 4 фурми, нарязани на ивици.
Приготвяне: Разрежете тиквичките по средата на дълго. Сгорещете мазнината и ги запържете набързо от двете страни. Извадете ги от тигана. В същата мазнина запържете за 5 минути лука, моркова, настъргания кокос, кърито и фурмите. Добавете кокосовото мляко (или сладкото вино) и оставете да къкри на тих огън 10 минути. Сложете тиквичките в този сос и гответе още 10 минути. Загасете котлона, прибавете сметаната и сервирайте.
0 Коментара