Мирише толкова вкусно! Трудно ми е да овладея импулса си да купя цяла купчина от тези хрупкави мекици. Ранното утро в Банкок е забързано, десетки офис работници са на път за работа и избират закуската или обяда си от многобройните колички, на които се продава всевъзможна храна. Аз наблюдавам добре премерените движения на жената в бяла престилка, която разточва тестото и го реже бързо на малки квадрати. Цопнати в кипящото масло, тези късчета се издуват магически, докато се превърнат в ухаещи златисти мекици.

Намирам се в Банкок, за да се науча как да готвя някои от любимите ми тайландски ястия: Tom Yum Gung, пикантна люта супа със скариди; Kang Khiao Wan Gai, зелено къри с пилешко месо, и Pad Thai Sai Kai, оризови спагети (noodles) с пилешко или скариди, смесени с различни зеленчуци и яйца. До срещата на готварското училище „Силом“ (The Silom Thai Cooking School) има още половин час. Точно време да разгледам тази „закусвалня“ на открито.

Готвачите тук са изключително бързи. До жената с мекиците работи екип от майка и син. Те приготвят три поръчки в рамките на пет минути. Майката, закръглена жена на средна възраст, хвърля малко продукти в два широки, нажежени уока (wok, тиган), налива някакви сосове и накрая слага зеленчуците, докато момчето мие използваните уокове и разбърква от време на време ястията, за да не загорят.

При тях се въртят четири тигана,

в два се готви, третият се мие, а четвъртият е готов за следващото ядене.

Нашият кулинарен учител е Нуси, а ние, учениците в неговото готварско училище, сме се събрали тук от всички точки на планетата. Днешният клас се състои от Джеф, високо момче от Канада, пилота Иян от Австралия и три аме-риканки с професии адвокат, лекар и социален работник. Най-живата измежду тях е Джослин от Тенеси. Хуан пък е срамежлив компютърен специалист, роден в Хонконг и живеещ в Ню Йорк. Освен тях има две млади, весели англичанки, както и двойка пен-сионери от Холандия.

Нуси е подвижен слаб младеж, на чието лице усмивката не изчезва въпреки стреса от организирането на толкова много различни хора. Той ни повежда първо към покрит пазар, където получаваме по една кошница за нещата, необходими за днешния урок. Тук се продава всичко – от скаридите, нужни за Pad Thai, до странното тофу, което правят от соево мляко. Тофуто е поресто и неутрално на вкус, но много подходящо за лютата супа Tom Yum Gung. Докато пазаруваме, Нуси ни показва безбройните продукти и обяснява различните начини на тяхната употреба. Сергиите наоколо са отрупани с ориз, кълнове, семена от подправки, сушени чушки иядки, смлени на едро или напрах, плоски, обли или тънкикато косъм оризови спагети(noodles), пресни кокосовиорехи, бялото на които мелятв момента и което ще използваме, за да направим кокосово мляко. Сдесетките сушениморски животнидори не се занимаваме – готварските рецепти за днес него изискват.

При зеленчуците ни очакваоще по-голямо разнообразие. Там научаваме за лютитечушки, широко употребяванив тайландската кухня, гъбите,няколкото вида зелен боб,чесъни, лимони, карфиоли,четирите сорта патладжан,от които тайландският (thaieggplant) прилича малко надребен неузрял домат и е с подобен вкус. През цялото време усещаме свежия аромат назелените подправки. Използват се три сорта джоджен, четири босилек, джинджифилкато корени, стъбла или листа. Много други зеленчуциса твърде екзотични – няматбългарски еквивалент. Скоро им губя нишката и се страхувам, че ще объркам нещо, когато започнем да готвим.

Напразно се страхувам – Нусие помислил за всичко. В апартамента, където провеждакласовете, всичко е добреорганизирано. Там си слагамепрестилки и се разделяме надве групи. Част от нас се заемат с миенето на зеленчуците, а другите с почистванетона скаридите. Край мивкатасе падам с Иян. Той работи заавстралийската авиокомпания Qantas и в момента ималпочивка между два полета.

След като измиваме всичко,се събираме на пода в еднатастая, за да приготвим кокосовото мляко. При наличиетона смлян кокосов материалпроцедурата е доста елементарна. Просто му добавямемалко вода и го мачкаме сръце в широки метални купи,след което го изцеждаме презракитови цедки. В съседнатастая някой вече е наредил нещата, необходими за първотоблюдо днес – Tom Yum Gung.

Там, след кратък инструктажот Нуси, започваме да режемпродуктите върху дървенипънчета. Вместо ножовеизползваме леки,остри сатърчета,които се оказват удивителноудобни за целта.

В тази рецепта преобладават лютитечушлета.

Навън върху дълга тераса санаредени газови котлони суокове, подобни на тези, които видях сутринта. Широката обла форма на този тиганпозволява едновременнотонагряване на всичко в него.При силен огън нещата сеготвят бързо, месото оставасочно и крехко, докато зеленчуците се запазват ароматнии хрупкави. Това вероятно енай-характерната особеностна тайландската кухня – свежи продукти, с кратка, но силна топлинна обработка.

Нусиснове непрекъснато преднас и дава инструкции кога икакво да слагаме в уоковете.Няколко минути по-късно ниналива на всеки по малко разредено кокосово мляко. Такапикантната люта супа TomYum Gung, считана за националното ястие на Тайланд, еготова. Най-после идва ред за ядене. Всички са впечатлени колко деликатен е този вкус.

Следващото ни блюдо е по-сложно. За него, докато си хапваме супата, в съседната стая пред пънчетата за рязане някой отново е наредил по шест чашки с различните под-правки, които се използват за Pad Thai Sai Kai.

Освен тях приготвяме по два стръка едро нарязан зелен лук, малки кубчета тофу и шепа кълнове. Навън, в нажежения уок първо слагаме счукания чесън и дребните лукчета (shallots), а почти веднага след това тънките парченца пилешко месо заедно с тофуто. Миризмата на запържен чесън с лук е не¬вероятна. Върху тях разбъркваме яйцето и след това ори¬зовите спагети, които

ръсим с малко палмова захар, тамариндова паста,

рибен сток, смляна ряпа от консерва, а накрая пресния лук и кълновете. Трябва да се пипа живо, върху този силен огън спагетите загарят лесно. Приготвеният от нас Pad Thai е не по-малко вкусен от супата преди това. Отново изяж¬даме охотно всичко с по чаша студен жасминов чай.

Идва ред на зеленото къри. Нуси ни посвещава в тайната на това блюдо – тя се крие в прясно приготвената къри паста.

Започваме с нарязването на десетки зелени люти чушлета (логично, червеното къри се прави с червени, а жълтото – с жълти). Към тях в един масивен мраморен съд за счукване на продукти до-бавяме десетина други подправки, от които познавам само черния пипер, чесъна и кимиона. Всичко се смесва и се счуква, докато се превърне във фино смляна зелена маса. Процесът е дълъг и моното-нен. В следващите петдесет минути се сменяме непрекъснато, като всеки поема за малко щафетата с мраморното чукало. Нуси ни обяснява, че в традиционното тайландско семейство това е било ежедневно занимание. В топлото време, без хладилник кърипастата не може да се запазиповече от ден. Когато идваред на Гладис, възрастнатаамериканка, тя се оплаква,че е доста трудно и пита далине може пастата да се смели сблендер. Нуси се усмихва, чее възможно и е още по-леснода я купиш готова от магазина. Тогава няма нужда дори даходиш на готварско училище.

Докато седим в кръг и чукамес чукалото, разговорът ни оттайландската кухня се прехвърля и на други теми. Научаваме, че Джеф по професия ефинансов съветник и в Канада има собствена фирма, носи е взел

няколко години отпуск,за да обикаля света

Същото правят и веселите англичанки. Те тъкмо са пристигнали от Индия и възторженоразказват за приключениятаси там. Хуан е на път обратнокъм Щатите след успешенконтракт по организацията наолимпийските игри, Джослинработи в доброволна организация, помагаща на пострадалите от земетресението в Китай, а за Иян готварският курсе начин да се разтовари отнапрежението на следващиядълъг нощен полет. Разговорът е непринуден, изпълнен сшеги и много смях.

Докато се смеем, дваматапенсионери от Холандия забелязват чифт дървени обувки, типичния за тяхната страна сувенир. Нуси обяснява,че там има роднини, и когатоим гостувал преди време, мудошла идеята за готварскотоучилище. Англичанките ентусиазирано го питат защо ненаправи телевизионно шоу,подобно на готварските предавания в Англия, там билиголемите пари. Нуси отновосе усмихва и просто отговаря,че парите не са най-важното. Неговото малко училище мудава нещата, които обича най-много – да готви и да се срещас интересни хора. Това му едостатъчно. След неговитедуми в стаята става тихо, чуват се само шептенето на вентилатора в ъгъла и далечнотопровлачено пеене от джамията на съседната улица.

Продължаваме с ястията, които след като наготвим, сепрехвърляме в трапезариятада хапнем. Нуси е прав –

зеленото къри енаистина много вкусно!

Може би, защото всички взехме участие в трудното мусчукване, или може би, защото го направихме с толковамного настроение. То вървидобре с рохкав ориз, койтоНуси приготвя на пара в специална клиновидна кошницавърху съд с кипяща вода.

Вече сме пренаситени, но никой не се отказва от десертаTub Tim Grob, за който се събираме около един уок с вряща вода.

В него пускаме оцветени кубчета ряпа, овалянив царевично брашно. Когатоизплуват отгоре, ги вадим сцедка, за да ги прехвърлим закратко в ледена вода. Послеотново ги прецеждаме и гизаливаме с кипнато и охладено кокосово мляко, в коетосме добавили малко захар исол. Този екзотичен десерт схрупкавата ряпа в негоима неочаквано свеж вкус.

Времето лети неусетно, вечее 14 часът и нашият урок вготварското училище „Силом“приключва. Не мисля, че успях да се науча как да готвялюбимите ми тайландски ястия, вероятно и за в бъдещеще го оставя на специалистите в местния тайландски ресторант, но днес открих новиприятели и научих нещо непо-малко ценно – различнихора, събрани от цял свят, могат лесно да намерят общ езики

въвлечени в сътворяванетона нещо добро, да постигнат

емоционално единство. Понякога едно вкусно къри смалко ориз на пара е напълнодостатъчно за това.

 

0 Коментара