Утре никога не е днес. Нима може да се събудиш сутрин и да кажеш: „Е, най-сетне е утре!”? Остроумните главоблъсканици и оригиналното жонглиране с правилата на логиката, с които изобилства историята на „Алиса в Страната на чудесата“, отдавна са я превърнали в една от любимите книги не само за читателите на всякакви възрасти, но също за философи, мотивационни експерти и всевъзможни гурута.
СНИМКА: Carlos-Cazurro
Тя заема и трудно доказуемата и затова още по-изгодна от маркетингова гледна точка трета позиция като най-цитирана книга на английски след Библията и творбите на Шекспир. Накратко, малкото момиче Алиса пропада в заешка дупка и се озовава в приказен свят, населен от странни същества, където започват да й се случват най-различни „чудеса“.
Прочутата книга се ражда като история, която авторът разказва на Алис и две от сестрите й, Лорина и Едит, по време на разходка с лодка по река Темза един летен следобед. Според легендата самата Алис го моли да я напише. Издателство MacMillan за първи път издава книгата през 1956 г. Тя моментално се превръща в бестселър, въпреки че
много критици я обявяват за силно вредна за децата.
Впечатлена, кралица Виктория поискала да й занесат всичко написано от Луис Карол. Владетелката останала доста разочарована, когато пред нея се озовали много скучни математически текстове, другата страст на писателя. Всъщност зад добилия популярност псевдоним стои британският драматург и математик Чарлз Латуидж Доджсън.
СНИМКА: Miquel-Taverna
„Най-фантастичното е, че всички се чувстваме идентифицирани с Алиса, когато четем книгата. Тайната е, че историята пресъздава много добре прехода между детството и света на възрастните“, казва в Барселона Ванеса Тейт, правнучка на Алис Лидел, вдъхновила Луис Карол за легендарната днес книга. Ванеса, която е в ролята на говорител на семейството, участва в подпомагания от British Council литературен фестивал Kosmopolis в музея CCCB. На него се отбелязва и 150-годишнината от издаването на „Алиса в Страната на чудесата“.
„Като малка изглеждах съвсем като Алис, същите тъмни очи, къса коса и бретон, остра брадичка. Тази прилика ме преследваше цялото ми детство“, спомня си Ванеса. И не само приликата. На годишнини дори я обличали във викториански стил като Алис. Вместо да я увлича и забавлява,
книгата за Алиса, която я карали да чете, я плашела.
На всичкото отгоре в семейството й всички жени имат и второ име Алис. Тя признава, че не обичала да я разпитват за прабаба й. Но вече като тийнейджърка започва да се чувства все по-горда от потеклото си и направо решава да се възползва от неизбежната популярност.
Така сега Ванеса говори и за първата си книга The Looking Glass House, която излиза на пазара това лято. Действието в нея се развива в Оксфорд през 1862 година, а творбата е вдъхновена от предполагаемо „истинската“ история на прабаба й Алис. Романизираната история е разказана от името на гувернантката Мери Пикет, „една доста наивна жена, която Луис Карол използва, за да се приближи до Алис и сестрите й“. За целта Ванеса се гмурва в спомените и историята на семейството си, а проучванията й продължават десет години.
„Карол е бил невероятно очарователен, но и много пресметлив човек. Спечелва и момичетата, и гувернантката“. Именно истинската природа на
връзката между 10-годишната Алис и 30-годишния Люис
е повод за спекулации още оттогава. Според Ванеса той несъмнено бил странен тип с тъмна страна. Тя е убедена, че в отношенията му с момичето, което превръща в своя героиня, се крие нещо повече от невинни чувства.
Снимка: Miquel-Taverna
„Семейството ми пази писма, от които става ясно, че той е искал да се ожени за Алис, въпреки че никога не прави официално предложение.“ В друго писмо, когато вече са много възрастни, по-голямата сестра Лорина пише на Алис, че си спомня как Карол бил прекалено любвеобилен с нея и я взимал да сяда върху колената му. „Майката на прабаба ми говорила с него за тази прекалена нежност и той ядосан и обиден престанал да посещава дома им. Истина е, че викторианските разбирания за възрастовата граница в отношенията са доста по-лежерни от днешните. Не мисля, че е прекрачил границата. Във всеки случай Алис остава с добри спомени за него“, казва Ванеса.
Документален филм на BBC, замислен като портрет на Луис Карол, изведнъж сменя фокуса, когато екипът открива снимка, на която Лорина, по-голямата сестра на Алис, е гола. Трудно е да се докаже със сигурност, че Луис Карол е неин автор. За нея Ванеса казва: „Не зная дали е действителна. Във всеки случай в моето семейство или не са знаели, или са мълчали“. Мнението на някои историци, че в онази епоха тази практика била доста приета в обществото, не спира твърденията на други, че
Луис Карол е бил „потиснат педофил“.
Според други слухове авторът флиртувал с гувернантката, вдъхновила на свой ред Червената кралица. Иначе като възрастна Алис упражнява силен контрол върху семейството си и никога не одобрява жените, за които синовете й искат да се оженят. Двама от тях загиват във войната, което тя приема стоически. Третият носи името Карил, кръстен вероятно на Луис Карол. А цялата история, по всичко личи е особено трудна за разплитане, и след век и половина достойно може да се конкурира с една от многото сюрреалистично-абсурдни фрази в „Алиса в Страната на чудесата“: „Ако беше така – значи би могло да бъде, а ако би могло да бъде, значи би било, но тъй като не е, значи не е. Такава е логиката на нещата!“
0 Коментара