Михаил Йосифов: Импровизацията е висша форма на демокрация

Михаил Йосифов е един от най-успешните български джаз музиканти, един от създателите на Брас асоциацията на духовите музиканти и на известния Михаил Йосифов секстет. Брас Асоциация КОМБО е последната му рожба.

Защо джаз? Какво е джазът?

Срещата ми с джаза може да се окачестви като любов от пръв поглед. Аз вече свирех на тромпет, когато го чух и нещата, които джаз-мените изпълняваха на този инструмент, бяха невероятни. А и Ела Фитцджералд, и Луис Армстронг бяха толкова жизнеутвърждаващи… Как да не се влюби човек! После започнах да осъзнавам колко богат музикален език е това и колко силно е повлиял на съвременната музика. Другото, което ме впечатли в джаза, е възможността да го смесваш с всеки стил. И, разбира се, импровизацията, която за мен е висша форма на демокрация, е основен прийом в тази музика.

Кой слуша джаз? Каква е вашата публика?

Всеки би могъл да слуша джаз. Музиката е универсален език и ако изпълнителят е добър, независимо в кой стил работи, може да заинтригува всяка публика. Разбира се, ако тя е непредубедена и се възприема с отворено сърце.

А защо тромпет?

Мисля, че тромпетът най-добре изразява моята душа.

Само с музиката ли експериментирате?

Предимно с музиката, тъй като тя заема огромна част от времето ми.

Ако можехте да избирате, къде и кога щяхте да живеете?

Имаше момент, в който исках да съм в Ню Йорк през петдесетте, но сега тук и сега ми е достатъчно интересно.

Какви хора харесвате?

Харесвам хора, с които общуването ни върви лесно и води до взаимно забавление.

Колко е важно да бъдеш сериозен?

Сериозен трябва да си само в краен случай! И естествено – в това да не пречиш или да вредиш на другите.

В какво измервате успеха?

Като бях малък, баща ми казваше, че най-трудно се постига нормалното. Тогава си мислех, че това е много скучно, но с напредването на годините виждам, че всъщност е много прав. Та за мен успял човек е този, който поддържа живота си в някакви нормални рамки. Това си е голям късмет.

Това с процентите талант и работа как се получава при вас?

При всеки е различно. За един едно е трудно, за друг друго. Трудностите се преодоляват с работа. Ако не става с работа, то ще стане с много работа. Въпросът е да си убеден, че това е нещото, което искаш да си, пък начин ще се намери.