Колко ли мъже отдавна чакат официалното извинение и обяснение за „бройкането“! Те вероятно с облекчение ще използват написаното тук като научно оправдание за поведението си пред възмутените си половинки. Независимо дали ни харесва, или не, науката открива все повече доказателства в полза на твърдението, че „бройкането“ е нормално и типично мъжко поведение. Някои от аргументите са от чисто биологично естество, а други са свързани с възпитанието.
1. Мъжкият мозък получава повече стимули чрез очите,
а женският – чрез ушите. Мъжете се възхищават на формите, а жените – на „сладките думички“. Затова представителките на нежния пол по-често затварят очи, докато се целуват или любят, тъй като на тях любовта им минава през ушите, докато мъжете предпочитат да „плакнат очи“ дори и в тъмното.
2. Малко известно е, но вече доказано,
че периферното зрение на мъжа не е така развито, както женското. Това обяснява защо мъжете по-често извъртат глава на улицата, за да „сканират“ някоя мадама. Жените също се заглеждат в мъжките тела, но визуалният обхват на техните очи е с по-голям ъгъл и те просто нямат нужда да въртят глава.
3. Третият аргумент в полза на „бройкането“
е свързан с нашето праисторическо минало. По природа мъжът е ловец и еволюционната му роля е била да гарантира оцеляването на вида. Това означава осигуряване на прехрана, но и търсене на всички подходящи възможности за увеличаване числеността на племето. Затова той непрекъснато търси с очи плодовита женска.
4. Мъжкият мозък подхожда разделително към секс и любов,
докато за жената те по-често са свързани. По тази причина жената понякога погрешно възприема сексуалния контакт на мъжа с друга жена като връх на предателството и достатъчна причина за прекъсване на връзката. А всъщност той просто „бройка“, което съвсем не означава, че не обича партньорката си. Той гледа форми и изобщо не го интересува дали зад тях има любов, ум, добрина или дарба да свири на пиано и да готви.
5. Преди да се разпространят идеологиите на
християнството, над 80% от всички човешки общества са били полигамии, като главна причина за това е било оцеляването на рода. Налагането на моногамната връзка блокира естествената агресивност и сексуалност у мъжа и това го прави по-управляем, но и по-невротичен, защото противоречи на природата му. (Това не означава, че една моногамна връзка не може да бъде пълноценна и щастлива. Разбира се, че може! Но трябва да бъде резултат от собствен избор, а не наложена насила.)
6. Има още един исторически аргумент,
обясняващ по-голямата склонност на мъжа към безразборен секс. Многото войни в историята на човечеството водят до намаляване числеността на мъжете. След такива периоди на всеки мъж са се падали по няколко жени, а продължаването на рода зависело от това те всички да бъдат оплодени. Днес статистиката со¬чи, че около 82% от мъжете и само 2% от жените са склонни към безразборен секс.
7. Хормонът, който предопределя степента на сексуално желание
и у двата пола, е мъжкият хормон тестос- терон. У жените той е в минимални количества, затова и женското желание за секс по принцип е по-слабо. Ако постоянната партньорка не може да задоволи мъжа, натрупването на тестостерон в кръвта води до хроничния мъжки интерес към „другата“. Този хормон обуславя и по-голямата мъжка агресивност. Затова, ако са сексуално блокирани, мъжете имат нужда от повече физическо натовар¬ване, за да изразходват енергията си.
8. Сред критериите за мъжественост
една от първите позиции заема „броят на местата, където мъжът е пръснал семето си“. Сред критериите за женственост първостепенен е „броят на семките, които една жена е задържала в себе си“. Но жената не може да износи повече от един плод за година, а и непосредствено след раждането нейната женственост се реализира предимно в грижи за детето. За да гарантира продължаването на рода, природата е направила жените по-верни от мъжете. Доказват го и множество експерименти, които биолозите са извършили с други полигамии животни: петли, бикове, нерези. Петелът може да оплоди над 60 кокошки дневно, но не може да повтори кокошка, която вече е минала по реда си. Същото важи и за бика, и за нереза. Дори опитите на учените да ги заблудят, като пребоядисат кравата или парфюмират свинята, не водят до успех. Така природата си гарантира колкото се може по-широкото разпръскване на мъжкото семе. Затова моногамията противоречи повече на мъжката, отколкото на женската природа. Това обяснява и обичайния мъжки страх от обвързване, което се отъждествява с пропускане на възможности.
9. Има и аргументи, извиняващи мъжкото „бройкане“,
свързани с възпитанието. На момичетата обикновено се внушава, че да имаш мноо мъже е неморално и неприемливо, а на момчетата – че да имаш много жени е доказателство за неустоимост и мъжественост.
10. Едно физично откритие даде ново оправдание
на мъжката потребност от много жени. Твърди се, че жената може да се зарежда с магнетизъм и от разстояние. Затова думите, комплиментите и просто присъствието на мъжа й стигат. Докато мъжът може да се зарежда с магнетизъм само при физически допир – той опипва и има нужда от сексуалния контакт, за да „зареди батериите“.
Понякога е трудно да разберем защо й е било на природата да постанови такова разминаване между половете. Но това всъщност ни се струва непонятно просто защото нашата човешка биология е така отчайващо изостанала от днешния ни начин на живот, който по-скоро се подчинява на морални, етични, религиозни или възпитателни закони. Дали ще слушаш тях, или природата в себе си, читателю, оставям на теб да избереш. Знай, че животните не боледуват от неврози, защото се подчиняват само на природните закони. Но и не забравяй, че ти вече не си само животно…
0 Коментара