Понякога се питам какво е по-лошо от това децата да мрънкат цяло лято, че животът им е скучен, нищо не им се случва и като цяло всичко са тъпи, а всяко предложение за разнообразие – дори още по-тъпо?!
Да, това е стартът на учебната година, когато към ангажиментите ни се добавят още n на брой километри в шофиране до един куп спортни активности, малко по-малко количество унизителни/досадни родителски срещи и непреброими часове на притеснение и стрес. „Ще успеем ли навреме?“, „Закъснявам ли за тренировката по айкидо?“, „Представление по модерен балет в четвъртък в ТРИ СЛЕД ОБЯД“… не, няма да изреждам всички абсурдни ситуации, на които се подлагаме, докато отглеждаме следващия откривател на нови планети, страстен писател и талантлив художник.
Ще говоря само за една конкретна причина за стрес, а именно отговорът на въпроса „Трябва или не / И ако „Да“ в какво количество
да ограничаваме достъпа на децата до модерните технологии.“
И в следващите няколко абзаца няма дори да прочетете за онези свръхмайки, чиито деца не играят електронни игри, нямат таблети и ще получат смартфон веднага, след като технологията за телефония вече е преминала на друго ниво. Смятам, че тези майки са като извънземните. Всички говорят за тях, но все още никой не ги е виждал.
Нашите деца растат и са част от технологичния свят. Което означава, че за тях телефонът, таблетът, технологиите изобщо са даденост, а не нещо, придобито с порастването – както това се е случило при нас, които получихме мобилни телефони, когато пораснахме. Защото преди това нямаше.
Контролът над достъпа до технологии
се приема от младежите като ограничение на правата им. Разбирам родителите и смятам, че децата ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА да имат и други занимания, но използването на джаджите може да бъде и полезно, ако ние като възрастни поемем отговорността да насочим наследниците си в правилна посока.
Дъщеря ми например се научи да пише правилно и бързо благодарение на Viber. От известно време води свой електронен дневник, който пък помага на мен да разбера по-лесно емоциите, през които преминава и да я опознавам по-добре.
С други думи, контролът над технологиите не е забрана/разрешение за ползване по график. Той е още едно усилие от страна на нас, родителите, да разберем света на новото поколение и да сформираме вкус и отношение към нещата. По същия начин, по който съзнателно или не, сме повлияли на музикалния им свят.
Трябва ли детето да има телефон в училище?
Мисля, че това е решение на училището, а не индивидуално на семейството.
За едни родители телефонът не е разглезеност, а по-скоро чувство на спокойствие. Да чуят и знаят, че хлапето е добре. Да следят къде е благодарение на някое от популярните приложения. Представяте ли си как са живели нашите родители, без да могат да ни чуват по цял ден и знаят какво се случва с нас?
За добро или не, технологичната изолация на децата се превръща по-скоро в мит, отколкото в избор. Затова и ако има някакви конкретни съвети в случая, то те са в правилното използване на джаджите и пренасянето на интересите на детето от реалното във виртуалното пространство.
Какво имам предвид?
Детето обича да снима – абонирайте го за безплатните приложения и съвети за млади фотографи, направете го част от общности, които се вълнуват от темата и търсят изява на своя талант.
Нека учи нов език с приложенията на телефона или дори да разглежда онлайн пътеводителите за местата, които ще посетите следващото лято.
И ако не ви дава покой мисълта, че онлайн пространството крие толкова много зловещи сценарии, капани и опасности, замислете се дали и офлайн те не дебнат по същия начин.
По-подробни и закачливо написани мнения за коли и джаджи ще намерите в личния блог на Соня: www.hitechride.com
0 Коментара