Наш Дом

The Great Grandmother. Или сияещата Анахид

 

На 69 години тя не е изгубила нищо от красотата си. Все така женствена е и светлината в очите й грее още по-силно. На 69 години кадифеният й глас и загадъчната й усмивка продължават да тревожат мъжките сърца. На 69 години тя е прекрасната Анахид!

Анахид Тачева е една от първите български телевизионни говорителки.Също така неведнъж е определеляна за една от най-красивите българки на всички времена. Телевизионната магия за нея започва, след като чичко Филипов обявявя конкурс за млади говорителки. Преминава всички кръгове без никакъв проблем и засиява от малкия екран.

- Как мина първият ти ден в телевизията?
- След като обявиха резултатите от конкурса, започнахме аз и още няколко говорителки да се въртим на живо една след друга. Първата ми задача беше да обявя едно детско предаване - „Вълшебните бонбони”. Бях научила текста наизуст, даже не мигнах, докато го казвах. А не се притеснявах особено, някак отвътре ми дойде много естествено говоренето пред камера. Това беше мечтаната работа за мен и бях щастлива, че я получих. Винаги съм проявявала перфекционизъм и съм приемала сериозно работата си.
- Какво няма да забравиш никога от работата в БНТ?
- Срещите с публиката. Когато говорех пред тази огромна, груба, черна камера, винаги си представях, че пред мен са истински, живи хора. Винаги съм се радвала най-много на живия контакт с хората. Да говориш на камерата е интересно и вълнуващо, но когато имаш насреща живи зрители, публика, усещането е съвсем друго.
- Как се почувства отново на екран като водеща на юбилея на националната телевизия?
- Изживяването беше наистина много приятно. Когато синът ми Митко ми се обади, за да ми каже, че ръководството е взело решението аз да водя концерта, бях в Щатите. Като че ли предусещах, че ще поканят мен, имах някаква интуиция, че това ще стане. Така че и не бях учудена от предложението. Радвам се, че приех поканата и имах удоволствието отново да се докосна до магията на телевизията. Освен това беше и едно голямо предизвикателство за мен самата. Все пак след толкова много години нещата са се променили много, можеше да съм изостанала и да не се справя. Аз обаче вярвам във възможностите си и мисля, че се справих достойно….

 

*Цялата статия четете в списание "ЖЕНАТА ДНЕС"