Наш Дом

Лолита стана Пума

Едно от най-хубавите неща на младите гаджета е, че има кой да решава проблемите с компютърните игри на сина ти. Това достойнство на мъжете в „детска възраст” нямаше как да го предвидя, когато бях Лолитка. Тогава ме възбуждаха идеите в главите на зрелите мъже. Не каз- вам, че не ме вълнуваха телата или леко посребрените им слепоочия, както и онези бръчици около очите, събрали в себе си спомена за хиляди житейски приключения и прелъстени жени. Но определено ми въздействаше и онова в главите. Когато започнах да прехвърлям 30-те, а те съответно 50-те... черният дроб, панкреасът, простатата им започна да сдава багажа –

алкохолът не прощава

та една скованост ги налегна като цяло. Великите мисли, мечти и планове започнаха да калцират от неслучване в реалния живот. Неизбежно е, особено с демократичен преход като местния. Моята лична точка на пречупване обаче стана бликнала кръв от носа на последния мохикан сред тях в някакъв пиков сакрален момент. Боже, само да не ми умре в ръцете – паникьосах се аз. И... беж, лиске, да бягаме. Не избягах веднага, не съм чак такава лигла, но от ден на ден ставах все по-сигурна, че идеята ми за готина връзка не е да остаряваш с някого, а да се подмладяваш с него. Без дори да подозирам, че цялата тази работа ще стане модна вълна покрай сериала Cougar Town с Къртни Кокс („Агнешко” по  FoxTV) и че дори ще се роди емблематичният термин „пума” за жените над 40, които си отварят очите, сърцата и телата за „агнешкото”, и аз извърших моя преход от 20 нагоре, към... ъъъ, засега не повече от 15 надолу. И тъй като София е малка, винаги питам как се казват бащите им. Някак не е уместно да стават недоразумения. Питам и за майки е им – тъпо е да се окажат по-млади от мен. Вярно, че Мадона е „нашата” пътеводна светлина, но няма какво да се лъжем –

мащабът ни е друг

 Като се замисля, цялата тази моя смяна на платната се случи съвсем закономерно. Колкото повече се чудех откъде да го подхвана този текст, толкова повече откривах, че съм в доста добър синхрон със световните тенденции. Когато бях скандално млада и не признавах мъже под 35, излезе романът на Набоков „Лолита”. Когато си задавах въпросите за страстта, любовта, обвързването, връзката между сексуалността и творчеството с най-голяма острота, се появиха първите преводи на Хенри Милър, Буковски и компания. Научихме повече за първоапостол(к)ите на феминизма Жорж Санд, Симон дьо Бовар, Фрида Кало, Вирджиния Улф, Маргьорит Юрсенар... Когато си задавах въпросите за живота, вселената и всичко останало, се появиха „Пътеводител на галактическия стопаджия”, „Илюзиите” на Ричард Бах, Том Робинс и Тери Пратчет. Когато търсех тъмното и дълбокото на женската същност, се появиха „Страх от летене” на Ерика Джонг и „Танцуващата с вълци” на Клариса Пинкола Естес. Когато ми писна да е толкова тежко и си казах: няма ли по-лек и весел н чин да се обозре всичко това, се появиха Бегбеде, Тони Парсънс, чиклитът и женският lifestyle, обединен от „архетипа” на сериала „Сексът и градът”, а аз започнах да водя рубриката „Секс в първо лице”... А сега, когато смъквам възрастовата граница на мъжете, които харесвам, с момчета, отново се оказа, че се вписвам идеално в модната вълна.

Цялата статия четете в сп. Жената днес.