Наш Дом

Ицхак Финци, вечният хомо луденс

Пепа Витанова

Снимки: Светослав Куцаров

„Имах мечта да ми купят колело и се сбъдна. После имах мечта за кънки... За рождения ми ден папа ми е купил кънки с колелца, които се привързват към обувките с каишки. Всяка кънка е с две колелца отпред и две отзад. Подкарах ги из къщи, отначало падах, но полека-лека успях да се задържа, а след малко и да обикалям из стаите. Това беше голяма победа ! Успях съвсем сам да се науча - тогава реших, че няма да се разделя с тях за нищо на света. Лягам си с кънките до възглавницата. На другата сутрин ги няма там - баща ми ги взел, за да ги върне. Майка ми решила: не може! - кънките правят резки по пода... И баща ми ги върна…” „Майка ми е намазала боядисания ни под вкъщи със специална смазка - да лъщи. Вместо да свиря упражненията, започвам да си играя с лъка и цигулката като с меч и щит. Нападам, защитавам се, напредвам, отстъпвам... Толкова е плъзгаво, че падам. При падането цигулката се удря о пода и се разцепва по дължината на две. Неделя е и баща ми си е вкъщи. Знам, че съм много виновен, цигулката струва пари, уроците струват пари, очаквам голямо наказание. Майка ми започва да вика. Баща ми взема цигулката в ръце, мълчи, бавно я разглежда, показва ми цепнатината, дръпва струните - те са се разхлабили от удара и звукът е дрънчащ, грозен. „Чуваш ли? - казва баща ми. - Цигулката плаче. Цигулката страда…” Аз се разревавам. Баща ми се обръща към майка ми:„Виждаш ли, на него му е мъчно за цигулката…” А всъщност аз плача от яд, от срам и от страх.”

Това са спомени на неповторимия Ицхак Финци, в очите на когото и на 77 грее искрата на забавляващо се хлапе. Включил ги е в книгата “Мотоциклетът, Ромул Велики, Наивист, Пак тогава, в Сао Паоло, Какъв съм за Питър Брук, Бобо и други четива”. Първоначалното й име е било “Спомних си!” Спомените за игрите в детството са интересен „ключ” към личността. Защото истинският човек е хомо луденс – роден е, за да играе, и само тези, които запазват и като възрастни способността да подхождат игрово в житейските лабиринти, надиграват скучната Съдба. Ицко и днес обича „да разглобява часовника” (както казват психолозите за креативните деца) – пише книги, свири, композира.

Цялата статия четете в списание "Жената Днес"