Наш Дом

Подземният свят Ку Чи

Текст и снимки Къдринка Къдринова

Спускането в прокопаните през войната на Виетнам с американците 200-километрови тунели е авантюра, която няма къде другаде да се преживее

Стиснат си отвсякъде. Тясно, влажно, тъмно. Не можеш да се завъртиш - ако искаш да се върнеш, трябва да пълзиш заднешком. Раменете ти обърсват грапавия овал на тунела. Очите ти, щат не щат, са вперени в гърба на човека пред теб - и той превит на две, и той едва пристъпващ. Някъде отпред проблясва фенерчето на екскурзовода. Неравният под става стръмен. Слизате още по-надолу. След няколко крачки малката ви група се изсипва в квадратна заличка и водачът осветява няколко силуети, надвесени над операционна маса. От нея стърчат босите стъпала на проснатия пациент. Чак на второто завъртане на фенерчето схващаш, че това са кукли. Възстановката е съвсем достоверна. „Ето така по време на войната партизанските лекари са оперирали ранените”, обяснява гидът.
Войната е онази, виетнамската, за която Холивуд и до днес прави филми.

А мястото, на което си попаднал, е като готов декор за поредния екшън. Само дето си е съвсем автентично. Това са тунелите Ку Чи във Виетнам. Днес те са туристическа атракция, а навремето, преди вече четири десетилетия, са били истински кошмар за чуждите нашественици. Именно оттук, буквално изпод земята, са изскачали виетнамските партизани за акциите си срещу американците. И после пак така внезапно и безследно изчезвали обратно.

Става дума за цяла мрежа от тунели на няколко нива, дълга общо около 200 километра. Входовете към нея са в покритата с тропическа гора местност Ку Чи, на около 70 км северозападно от някогашния Сайгон. Достигналият вече 12 милиона жители мегаполис в делтата на река Меконг днес носи името на националния герой и баща на виетнамската независимост Хо Ши Мин. През 60-те и 70-те години на ХХ век обаче, още докато се казва Сайгон, градът е бил столица на Южен Виетнам и там са се разпореждали американците. По стигащите до покрайнините на града тунели в него са се промъквали бойци от Фронта за освобождение на Южен Виетнам и не са давали мира на вражеските войници.

Цялата статия в новия брой на „Жената днес”