Наш Дом

КАН - ДО МАНДЕЙО ЛА НАПОЛИ. Една зимна разходка до Лазурния бряг

ИСКРА КОЙНОВА
Снимки ИСКРА КОЙНОВА,
РУЖА ВЪЛЧЕВА

Кан през зимата няма нищо общо с Кан през лятото. Но това не учудва никого. Все едно да отидете през февруари в Несебър. Е, между Кан и Несебър има съществена разлика (в полза на Несебър), но това е друга тема. Накратко – Кан е полужив. „Полу”, защото до 5 часа следобед е мъртъв, после започва известно раздвижване, на което естествено най-много се радват ресторантите и магазините по „Кроазет” – една от най-атрактивните шопинг улици в света. Снимката на „Кроазет” в зимен ден изглежда като недовършен макет – нито хора, нито автомобили. За разлика от лятото, когато там няма къде да стъпиш от народ, а върволицата автомобили като извадени от изложба се движи едва-едва, „Кроазет” през февруари е абсолютно пуста. Много от ресторантите затварят от 2 до 6 часа и ако закъснееш да обядваш (като мен), трябва да влезеш или в хотел, или в някое от заведенията на плажа, които през зимата са закрити откъм морето с плътни найлони и, повярвайте ми, направо си умираш от студ. 

 Сервитьорите бавно се събуждат от зимния си сън и са лениви и недружелюбни към не толкова заможните клиенти, които те веднага разпознават безпогрешно. Ястията са със средна цена 50-80 евро (всяко!), салатите започват от 18 евро. Не знам какво разбират под „домашно приготвени картофи”, но моите си бяха от безвкусните замразени. Пак си помислих за Несебър и Созопол. Пресните морски дарове са друго нещо – миди, калмари, скариди, риби – свежи и вкусни. А, пропуснах – и доста скъпи. И както в почти всеки френски ресторант – масите са толкова близо една до друга и толкова малки по размер, че посетителите са си направо заедно. Но и това си има своя чар. Един бърз тур по магазините показва, че цените тук не се влияят от сезона, с малки и дискретни изключения. Неусетно „Кроазет” се раздвижва – наизлизат достолепни дами в следпенсионна възраст с лица на порцеланови кукли и с почти тийнейджърски одежди, а някои и с кожени палта (при 13 градуса навън) и почват да мъкнат към колите си „всекидневните покупки” – дрехи, обувки и бижута. Пазарът леко оживява, а ресторантите започват да се озъртат за гладни след изтощителния шопинг.

Вечерите и нощите в Кан най-вероятно са си като всички вечери и нощи на подобни места, но аз не ги видях, защото предпочетох да се разходя извън Кан.


Само на 6 километра (и на 30 минути от международното летище в Ница) се намира градчето Мандейо ла Наполи (Mandelieu La Napoule) с не повече от 20 000 жители.

Всъщност някога това са били две отделни градчета (селца?), сега слети в едно. През лятото животът тук се присъединява заслужено към френската Ривиера с 35-те й хотела и с двете голф игрища, едното от които е най-старото тук - от 1891 г., но сега е спокойно и тихо, дори скучно. Стотиците разкошни вили и луксозни апартаменти, които през сезона приютяват богаташите и търсачите на емоции, сега са заключени. Вилите в по-голямата си част са собственост на потомци на английската и руската аристокрация от XIX век, привлечени от спокойствието, красотата, обилната зеленина и климата на това място. Много от тях са вече продадени на млади заможни бизнеслюде, а доста се отдават под наем. Сега тези къщи и имения струват милиони, но кандидатите за тях не свършват.

Цялата статия четете в сп. Жената днес.