Стайко Мурджев. Нагон за театър.
МАРИЯ ГЕОРГИЕВА
Снимки ВАСИЛ ГЕРМАНОВ@THINKTANKLAB
Грим ХРИСТИНА ТРАЙКОВА
Определя себе си като нервен режисьор. Дори понякога има чувството, че ще „изгърми”... Подозрителен е към всеки успех, а свръхкритичността смята за положително качество. Най-ужасното нещо за Стайко Мурджев е да гледа представлението, което е режисирал. Но го прави винаги - от преданост към актьорите. И не само. Вдъхновяват го странните персонажи. И се дразни от празните погледи на сладникавите, мили, талантливи и красиви натури, превзели ежедневието. Дългият път на спектакъла „Пухеният” получи заслужена отплата. Започнал в недрата на театралната академия, минал пътьом през Сатирата и грандиозно финиширал в Модерен театър... Пиесата на ирландеца Мартин Макдона пасна като кадифена ръкавица на младия режисьор Стайко Мурджев. А той разби на пух и прах конкуренцията, прегръщайки заслужено своята награда „Икар” за най-добър режисьорски дебют. На двадесет и шест е, но изглежда като ученик. Ученик, който обожава и уважава бъл- гарските и световните класици. Вероятно затова и първото му представление от игла до конец” в професионалния театър носи подписа на Димитър Талев.
Цялата статия четете в сп. Жената днес.
ощенагоре
