Наш Дом

Павел Баджаков - Зад Кадър

Мария Тонева разказва за фотографа, който не се побира в матрицата на една професия

Той не само мечтае, но вече сбъдва мечтите си. По всички невероятни начини, които разкриват и страстта, и таланта му. От музиката, през нощните разходки с колело, написаните стихове и фотографски кадри, Павел Баджаков не се побира в матрицата на една професия и едно призвание. За него фотографията е много повече от заснемане на кадри. Тя е емоция, изкуство, миг от светлината… Все неща, на които е посветил живота си. И въпреки лиричното описание Павел съвсем не е останал в стопкадъра на професията си. От 13 години се опитва да накара българите да “фокусират” фотографията като култура и като бизнес. Дали успява? Ето ги доказателствата... 

Истории за колело, музика, поезия, мода, фотография и авторски права... Каква е историята на всички тези твои истории?


Ами, това съм аз, изцяло. Музиката беше в началото, послекъм нея се присъедини и фотографията, а те се сляха в едно красиво усещане към всичко заобикалящо ме. Колелото е моята страст, моето време да съм заедно с вятъра, а той пък е чест гостенин в поезията ми... Авторските права (сдружение- то СКУАПФИ) са проектите ми, с които съм се насочил към една много артистична гилдия в нашата държава, а именно фотографската. Лично аз като част от нея съм изключително емоционално-егоистично настроен към творчеството, което създавам, и лесно се афектирам от лекотата, с която в България се „отнема” изконното право на авторите. Този проект има за цел да направи нужните промени в Закона за авторското право и да е в директна помощ на съдебната ни система като цяло. Практиката в България по отношение на тази тема е изключително малка, да не кажа абсолютно никаква, така че на сдружението, чийто основател съм и ръководя, се пада честта да е новатор в тази насока. Залага се на интелигентната комуникация между институциите и разб - рането на новите условия и правила, наложени от развитието на цифровата техника.

Цялата статия четете в сп. Жената днес.