Наш Дом

За калиграфията като медитация

11 Февруари 2010

МИРА БАДЖЕВА

...Открих калиграфията, преди да открия Китай. Но едно от най-приятните ми изживявания, докато скитах преди месец-два из Китай, беше да обикалям букинистите и антикварите в търсене на стари печати, големи четки с естествен косъм (най-често от коне и невестулки), качествена оризова  хартия и туш.

Така се озовах на т.нар. културна улица Фуджоу в Шанхай. И докато избирах какви любими имена и думи да гравират с йероглифи върху новичките ми нефритени печати, се запознах със Сесин Джун. Лекар, роден в Индонезия, следвал медицина в Япония, практикувал 30 години като гинеколог в Ню Йорк, а сега щастлив пенсионер в Шанхай. И калиграф. Тоест накуп художник, поет и гравьор на печати – както повелява традицията. На чаша превъзходен зелен чай на втория етаж в арткнижарницата, собственост на негов приятел, Сесин Джун ми разказа, че харесва Шанхай
– чая, храната, хората, цените тук (в Токио всичко е два пъти по-скъпо). И че рисуването на традиционна китайска живопис го прави истински щастлив. Калиграфията удължава живота, поддържа те млад (не само творчески, но и физически), прочиства съзнанието, пълни вътрешните ти енергийни кладенци – не случайно повечето китайски калиграфи са столетници, твърди Сесин Джун. Подарява ми последния си респектиращ авторски албум – четвърти за последните 10 години. Автор е и на 10 самостоятелни изложби – в Ню Йорк, Шанхай, Москва, Нанджин, пише в албума. А неговият приятел, собственикът на магазина, се оказва световнопризнат специалист
по мастилата – връчва ми своя въздебела книга за различните видове туш в калиграфията и ме съветва кой вид оризова хартия да си отнеса в България. Китай е страната, открила хартията - през 1-и век. Текстурата й е важна, за да попие добре мастилото от четката. Така позволява на художника да нанесе върху й свободни щрихи с различен цвят – от светли до тъмни, от тънки до
дебели, в зависимост от натиска, а тъкмо в това е майсторлъкът. В китайската живопис не се спазват ограниченията на пропорциите и перспективата, защото въпросът не е да се пренесе на листа едно към едно бамбукът, птицата или вишневият цвят, а усещането за тях – есенцията им. При това с няколко категорични и лаконични движения. Изглежда лесно, но е всъщност резултат от дългогодишни наблюдения и дълбоко разбиране на обекта. Традиционната китайска живопис се дели на два вида: произволно създаване на образи с четката - „сиеи“, и детайлно изображение – „гунби“. Първият вид се отличава с прости и смели линии, вторият изисква скрупульозно  внимание към подробностите.

Спокойно може да се каже, че „сиеи” – или асоциативното рисуване по калиграфски образец – е вид дзен медитация. Започнах да я практикувам преди 3 лета в Ковачевица благодарение на писателката Виргиния Захариева, а миналото лято заедно с нея и още няколко ентусиастки участвахме в софийски уъркшоп при германката Ганга Кординг. Та Ганга ни обясни как да
медитираме и как да се себеизразяваме: прави над хартията и вслушани в матките си, хванали четките си здраво под прав ъгъл (не като писалки), да следваме мислено как творческата енергия циркулира из телата ни, за да изригне накрая навън – под формата на мастилен залп върху белия лист... Я, та аз съм можела да рисувам! Такава, каквато съм.

P.S. Още приключения от Китай – на 90 стр.