Наш Дом

Мира Баджева

30 Януари 2010

от редактора

ЗА КРАЯ, НАЧАЛОТО
И ВЪЛЧАТА МИГЛА.
ЗА 2012 ПО ЕСТЕС

МИРА БАДЖЕВА

- Не отивай в гората, не отивай! –
казаха те.
- Защо? Защо довечера да не отида
в гората? – попита тя.
- Там живее един голям вълк,
който яде хора. Не отивай.
Предупреждаваме те.
Въпреки това тя отишла и, разбира
се, срещнала вълка.
- Нали ти казахме! – възкликнали те.
- Това е моят живот, а не приказка,
тъпанари такива, – отвърнала тя.
– Трябва да ида в гората, трябва да
срещна вълка, иначе животът ми
изобщо няма да започне.
А вълкът бил попаднал в капан...
- Помогни ми! Ауууу, ауууу, ауууу! И
ще те възнаградя.
- Откъде да знам, че няма да ме
изядеш? – нейната работа била да
задава въпроси.
- Грешен въпрос, – казал вълкът.
– Просто ще трябва да ми се
довериш.
- Добре, ще рискувам – ето! – и
отворила капана, и превързала
лапата му с билки. А после, понеже
била чела много неверни приказки,
извикала:
- Хайде, давай, изяж ме и да
свършваме с това.
Но не се случило така. Вълкът
поставил лапа на ръката й:
- Аз съм вълк от друго време и
място, - и откъснал мигла от окото
си. - Използвай я и вече ще знаеш
кое е добро и кое не толкова –
просто погледни през моите очи, за
да виждаш ясно.
 

За това, че ми позволи да живея,
аз ти предлагам да живееш,
както никога досега...
 

И тя видяла истински добрите,
и отишла при тях...
и видяла смелите,
и отишла при тях,
познала верните,
и отишла при тях,
видяла объркването под гнева,
и побързала да го утеши,
видяла обич в очите на плахите,
и протегнала ръце към тях,
видяла страдание в срамежливите,
и потърсила смеха им,
видяла нужда в човека без думи,
и говорила вместо него...
Тя видяла всички неща
със своята вълча мигла...
 

Върви в гората, върви. Ако не
отидеш в гората, никога няма да се
случи нищо и животът ти изобщо
няма да започне.

P.S. Това е откъс от “Вълчата
мигла”, стихотворение в
проза на Клариса Пинкола Естес,
публикувано в “Бягащата с вълци”
(ИК “Бард”). Нейната история е
моята асоциация за страшното
бъдеще, дето ни очаквало през
2012 година – “страшно” като
големия вълк от приказката. За
Апокалипсиса утре сега е модерно
да се говори – правят се филми,
пишат се книги, интернет ще се
задави от мрачни предсказания...
Но в този брой ние даваме
думата на друг вид “пророци” –
нашите автори, врели и кипели
пътешественици из духовните
практики. Те говорят не за страх,
а за любов, не за съпротива, а за
интеграция, не за катастрофа, а
за урок... Защото и най-малкият
усвоен урок прави човека по-
съвършен. А съвършен става той,
когато интегрира доброволно
непознатото, когато отива без
страх в гората да срещне вълка...