Наш Дом

Разговори

02 Юли 2010

МИРА БАДЖЕВА

Когато прочетох „Страх от летене” (веднага след издаването й на българ-
ски през 2001 г.), намерих неочаквано в лицето на Ерика Джонг някаква
далечна духовна кръстница – едновременно гуру, муза и приятел. От нея
се учех и да живея, и да пиша - докато я откривах книга след книга и белех
живота й като люспи на лук, подлютявайки се и плачейки. Омагьосваше
ме ранимостта й като жена и предизвикателността й като творец, безми-
лостната й откровеност и неустоима арогантност в незачитането на табута
и авторитети, самоиронията и ненаситните й апетити, стигащото й до
перверзия самонаблюдение и самодълбаене.

„Страх от летене” не ми е любимата й книга – повече обичам „Да спасиш
собствения си живот”, „Парашути и целувки” и особено „Страх от петде-
сетте”. Повече харесвам зрялата Джонг, но завинаги ще кънти в главата
ми една фраза от „Страх от летене”, която някога ми отвори очите: „Вие не
сте секретарка, а поетеса. Какво ви кара да мислите, че животът ви няма
да бъде сложен? Какво ви кара да мислите, че ще избегнете всеки кон-
фликт? Че ще избегнете страданието? Или страстта? Не можете ли да си го
разрешите и да си самопростите?“ - пита един германски психотерапевт
29-годишната Айседора, героинята на Джонг.
В този брой Милена Фучеджиева сбъдва дългогодишната ми мечта за раз-
говор с Ерика Джонг, за което съм й безкрайно и лично благодарна. Това
е първото интервю, дадено за българска медия от Ерика Джонг, струва ми
се – Милена го взе за „Жената утре” (ЖУ). Това е разговор не просто между
две жени, но също разговор между две феминистки, две писателки и, в
крайна сметка, две кучки, затова - предупреждавам ви - не го четете, ако
сте пуритани или лицемери (което, разбира се, означава, че веднага ще
обърнете на 74-а стр.)
Другият разговор в броя е за разговора. За това как общуваме, забра-
вихме ли да си говорим „на живо” и какво загубихме и спечелихме, като
изнесохме разговора във Вечните ловни полета на виртуалната реалност.
В този „разговор за разговора” ще срещнете остроумното наблюдение на
Мишо Заимов върху еротиката на общуването със смартфона (на 50-а
стр.). Което пък ми напомни: не сте ли забелязали, че мобилният телефон
се е сдобил с нова функция? Играе ролята на бодигард по-добре от Кевин
Костнър и Клинт Истууд взети заедно. Обърнете внимание как в заведе-
нията самотните момичета, докато чакат за среща или пият сами кафе,
разполагат мобифона си на масата пред тях като символична преграда
за евентуалните натрапници. Как жужат и се кискат дълго в слушалката –
телефонът е техният компаньон, бариера, мост, дъждобран. И вече дори си
има съперник – лаптопът.

И трети разговор в броя не е за изпускане: Елена Кодинова си говори
в леглото с психопат (на 82-а стр.). Ама не с обикновен психопат, а с
психопат творец. После се благославя, че има сърце и сънува, че може да
го дава назаем. 24-часова услуга “rent a core” вместо “rent a car”. Стават и
такива чудеса, когато се заговориш със себе си.